Филмите на Анджела Лансбъри
October 16, 1925 - 11.10.2022 – Regent's Park, London, England, UK
Анджела Лансбъри е родена на 16 октомври 1925 г. в Лондон, в заможно и известно семейство. Баща ѝ Едгар Айзък Лансбъри е социалистически политик и кмет на Поплар, а майка ѝ – ирландската актриса Мойна Макгил, която се снима в британското кино. Загубата на баща ѝ от рак, когато е едва на десет години, бележи детството ѝ и я кара да се потопи в света на въображаемите игри и филмите, които ще се превърнат в нейна съдба.
Като дете Лансбъри учи пиано и танци, но истинската ѝ страст се оказва актьорството. През 1940 г., след началото на Блиц, семейството ѝ заминава за Съединените щати, където Анджела продължава образованието си в драматичното училище „Фейгин“ в Ню Йорк. Едва на 17 години тя получава първата си голяма филмова роля – в класическия трилър Gaslight (1944), където играе коварната прислужница Нанси Оливър. Дебютът ѝ е сензационен – тя получава номинация за „Оскар“ за поддържаща женска роля, а скоро след това и втора за участието си в The Picture of Dorian Gray (1945).
През 50-те години Анджела вече е разпознаваемо лице в Холивуд, макар често да е избирана за роли на по-възрастни жени. Силата ѝ като характерна актриса проличава в Манджурският кандидат (1962), където се превъплъщава в безмилостна манипулативна майка – роля, която ѝ носи трета номинация за „Оскар“ и остава една от най-запомнящите се в кариерата ѝ.
Успоредно с киното Лансбъри изгражда и блестяща театрална кариера. На Бродуей се превръща в истинска звезда с мюзикъла Mame (1966), за който печели първата си награда „Тони“. Следват Dear World (1969), Gypsy (1974) и легендарната ѝ роля на г-жа Ловет в Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street (1979), която утвърждава позицията ѝ като една от най-великите дами на музикалния театър. Общо Лансбъри печели пет награди „Тони“ през кариерата си – рекорд, който дели с Джули Харис.
През 80-те години тя достига до ново поколение зрители с телевизионния хит Убийство, тя написа (1984–1996). Като писателката-детектив Джесика Флетчър тя се превръща в икона на малкия екран, а сериалът става един от най-гледаните за времето си. Популярността на ролята я прави едно от най-обичаните лица на телевизията, а Лансбъри успява да наложи образа на независима, интелигентна и силна жена.
По това време Анджела се свързва и с друго поколение фенове чрез Дисни, като озвучава г-жа Потс в анимационния шедьовър Красавицата и звярът (1991). Нейното изпълнение на емблематичната песен „Beauty and the Beast“ остава едно от най-топлите и вълнуващи в историята на студиото.
През следващите десетилетия Лансбъри продължава да работи активно както в киното, така и на сцената. Появява се в Nanny McPhee (2005), в Mary Poppins Returns (2018) и в минисериала Малки жени (2017). На 89 години печели и първата си награда „Оливие“ за театрална роля – доказателство за нейната неизчерпаема енергия и талант.
Анджела Лансбъри умира на 11 октомври 2022 г., само пет дни преди да навърши 97 години. Оставя след себе си огромно наследство в киното, театъра и телевизията – близо осем десетилетия на сцена и екран. Тя ще бъде запомнена не само като една от най-големите актриси на 20-и век, но и като символ на професионализъм, елегантност и непреходна харизма.
Анджела Лансбъри е родена на 16 октомври 1925 г. в Лондон, в заможно и известно семейство. Баща ѝ Едгар Айзък Лансбъри е социалистически политик и кмет на Поплар, а майка ѝ – ирландската актриса Мойна Макгил, която се снима в британското кино. Загубата на баща ѝ от рак, когато е едва на десет години, бележи детството ѝ и я кара да се потопи в света на въображаемите игри и филмите, които ще се превърнат в нейна съдба.
Като дете Лансбъри учи пиано и танци, но истинската ѝ страст се оказва актьорството. През 1940 г., след началото на Блиц, семейството ѝ заминава за Съединените щати, където Анджела продължава образованието си в драматичното училище „Фейгин“ в Ню Йорк. Едва на 17 години тя получава първата си голяма филмова роля – в класическия трилър Gaslight (1944), където играе коварната прислужница Нанси Оливър. Дебютът ѝ е сензационен – тя получава номинация за „Оскар“ за поддържаща женска роля, а скоро след това и втора за участието си в The Picture of Dorian Gray (1945).
През 50-те години Анджела вече е разпознаваемо лице в Холивуд, макар често да е избирана за роли на по-възрастни жени. Силата ѝ като характерна актриса проличава в Манджурският кандидат (1962), където се превъплъщава в безмилостна манипулативна майка – роля, която ѝ носи трета номинация за „Оскар“ и остава една от най-запомнящите се в кариерата ѝ.
Успоредно с киното Лансбъри изгражда и блестяща театрална кариера. На Бродуей се превръща в истинска звезда с мюзикъла Mame (1966), за който печели първата си награда „Тони“. Следват Dear World (1969), Gypsy (1974) и легендарната ѝ роля на г-жа Ловет в Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street (1979), която утвърждава позицията ѝ като една от най-великите дами на музикалния театър. Общо Лансбъри печели пет награди „Тони“ през кариерата си – рекорд, който дели с Джули Харис.
През 80-те години тя достига до ново поколение зрители с телевизионния хит Убийство, тя написа (1984–1996). Като писателката-детектив Джесика Флетчър тя се превръща в икона на малкия екран, а сериалът става един от най-гледаните за времето си. Популярността на ролята я прави едно от най-обичаните лица на телевизията, а Лансбъри успява да наложи образа на независима, интелигентна и силна жена.
По това време Анджела се свързва и с друго поколение фенове чрез Дисни, като озвучава г-жа Потс в анимационния шедьовър Красавицата и звярът (1991). Нейното изпълнение на емблематичната песен „Beauty and the Beast“ остава едно от най-топлите и вълнуващи в историята на студиото.
През следващите десетилетия Лансбъри продължава да работи активно както в киното, така и на сцената. Появява се в Nanny McPhee (2005), в Mary Poppins Returns (2018) и в минисериала Малки жени (2017). На 89 години печели и първата си награда „Оливие“ за театрална роля – доказателство за нейната неизчерпаема енергия и талант.
Анджела Лансбъри умира на 11 октомври 2022 г., само пет дни преди да навърши 97 години. Оставя след себе си огромно наследство в киното, театъра и телевизията – близо осем десетилетия на сцена и екран. Тя ще бъде запомнена не само като една от най-големите актриси на 20-и век, но и като символ на професионализъм, елегантност и непреходна харизма.
October 16, 1925 - 11.10.2022 – Regent's Park, London, England, UK