Джак Лемън / Jack Lemmon

Джак Лемън е роден на 8 февруари 1925 г. в Нютон, Масачузетс, в семейството на Милдред Ланкфорд Ноел и Джон Улер Лемън-младши, президент на компания за производство на понички. Родителите му му осигуряват стабилно и заможно възпитание, но още от малък той проявява интерес към сцената и музиката. Учи първо в Rivers Country Day School, а по-късно в престижната Phillips Academy Andover. В Харвардския университет (випуск 1947) изучава литература и активно се включва в драматичния клуб, като междувременно свири на пиано в барове. По време на Втората световна война служи като мичман във военноморските сили на САЩ, след което се връща към образованието и актьорството.

Кариерата му започва на сцената и в телевизията, преди да дебютира в киното през 1954 г. във филма It Should Happen to You редом до Джуди Холидей. Само година по-късно печели „Оскар“ за най-добър актьор в поддържаща роля за изпълнението си в Мистър Робъртс (1955). Лемън бързо се утвърждава като актьор, способен да блести и в комедия, и в драма. Сред първите му големи успехи са Някои го харесват горещо (1959) и Апартаментът (1960), и двата режисирани от Били Уайлдър. Сътрудничеството му с Уайлдър се превръща в едно от най-успешните в историята на Холивуд.

През 60-те години Лемън често си партнира с комика Ърни Ковач, а през 1966 г. започва легендарното му екранно дуо с Уолтър Матау във The Fortune Cookie. Двамата остават едно от най-обичаните тандемни присъствия в киното, като The Odd Couple (1968) става култово заглавие. В началото на 70-те Лемън се насочва към по-сериозни роли. За драмата Спаси тигъра (1973) печели „Оскар“ за най-добър актьор, а участията му в Days of Wine and Roses (1962), The China Syndrome (1979), Tribute (1980) и Missing (1982) затвърждават статута му на универсален актьор, който може да изрази дълбока емоция и човешка уязвимост.

През 80-те и 90-те години продължава да снима активно, като впечатлява с ролите си в Glengarry Glen Ross (1992) и комедията Мръсни старци (1993), където отново си партнира с Уолтър Матау. В същия период се завръща и към театъра, като през 1985 г. участва на Бродуей в Пътуване през дългия ден в нощта.

През 1988 г. Американският филмов институт му присъжда награда за цялостно творчество, а критиците често го наричат „американският универсален актьор“ – признание за неговата изключителна гъвкавост и способността да се превъплъщава в най-различни образи.

Джак Лемън остава в историята като актьор, който умееше еднакво добре да разсмива и да разплаква, а присъствието му на екрана винаги носеше човечност и харизма. Кариерата му с над 60 филма и осем номинации за „Оскар“ е доказателство за необикновената му дарба и неизчерпаема енергия.

Той умира на 27 юни 2001 г. в Лос Анджелис, Калифорния, на 76-годишна възраст, след усложнения от рак. Оставя след себе си огромно наследство в киното и театъра, както и поколения актьори, които го посочват като вдъхновение.