Уолт Дисни / Walt Disney

Уолтър Елиас Дисни е роден на 5 декември 1901 г. в Чикаго, Илинойс, в семейството на Флора Дисни (по баща Кол) и Елиас Дисни, фермер и бизнесмен от канадски произход. Той има ирландски, немски и английски корени. Когато е на едва четири месеца, семейството му се премества в Канзас Сити, където Уолт прекарва детството си. На шестнадесет години, по време на Първата световна война, променя документите си, за да се присъедини към Американския червен кръст във Франция. След завръщането си получава стипендия за Института по изкуствата в Канзас Сити, където се запознава с Уб Айуъркс – бъдещ негов дългогодишен сътрудник и създател на емблематични анимации.

Първите му опити в професията започват с поредицата Laugh-O-Grams, създадена в началото на 20-те години, но компанията му скоро фалира. През 1923 г. Уолт заедно с брат си Рой и Айуъркс заминава за Холивуд, където започва работа върху „Комедиите на Алиса“ – късометражни филми, които съчетават игрално кино и анимация. Успехът е умерен, но достатъчен, за да положи основите на бъдещата компания Disney Brothers Studio.

Истинският пробив идва през 1928 г., след като Дисни губи правата върху героя си Осуалд, щастливия заек. На връщане от Ню Йорк той скицира нов герой – малка мишка, която по-късно ще стане Мики Маус. Филмът Steamboat Willie (1928), първата анимация със синхронизиран звук, превръща Дисни в сензация. Малко след това създава Глупави симфонии – поредица, сред която Цветя и дървета (1932) печели първия „Оскар“ за анимация, а Трите малки прасенца (1933) се превръща в културен феномен.

С най-голям риск и смелост Дисни започва работа върху първия пълнометражен анимационен филм. Снежанка и седемте джуджета (1937) е наричан „глупостта на Дисни“, но премиерата му предизвиква сензация и носи на Уолт специален „Оскар“ – една голяма статуетка и седем малки. Следват класики като Пинокио (1940), Фантазия (1940), Дъмбо (1941) и Бамби (1942). Въпреки трудностите на войната и стачките в студиото, Дисни продължава да експериментира и да гради империя.

През 50-те години се появяват нови хитове – Пепеляшка (1950), Алиса в страната на чудесата (1951), Питър Пан (1953), Лейди и Скитника (1955), Спящата красавица (1959) и 101 далматинци (1961). Дисни не се ограничава само с анимацията – той продуцира игрални филми като Островът на съкровищата (1950) и влиза в телевизията с Вълшебният свят на Дисни (1954), Клубът на Мики Маус (1955) и Зоро (1957).

През 1955 г. отваря врати Дисниленд в Анахайм, Калифорния – първият тематичен парк от нов тип, съчетаващ атракциони и герои в реална среда. Това се превръща в ново измерение на разказването на истории. Кулминацията на творчеството му е Мери Попинз (1964), филм, който обединява игрално кино и анимация и печели пет „Оскара“.

През 1966 г. Дисни е диагностициран с рак на белите дробове. Умира на 15 декември същата година, едва 10 дни след своя 65-ти рожден ден. Брат му Рой довършва плановете му за Walt Disney World, който отваря през 1971 г.

По време на живота си Уолт Дисни печели рекордните 22 награди „Оскар“ от 59 номинации и 4 почетни статуетки, както и множество други отличия. Той остава не само изключителен иноватор в анимацията, но и визионер, който създава цяла култура на забавление. Наследството му – студиото, парковете и героите, които се обичат по целия свят – го превръща в едно от най-влиятелните имена в историята на киното.