Антъни Куин е роден като Антонио Родолфо Куин Оаксака на 21 април 1915 г. в Чихуахуа, Мексико, в семейството на Мануела Оаксака и Франсиско Куин, който по-късно започва работа като асистент-оператор в холивудско студио. Родът му съчетава мексикански и ирландски корени. Семейството му израства в лишения и след преместването им в Лос Анджелис Антъни прекарва младостта си в кварталите Бойл Хайтс и Ехо Парк. Младежките му интереси варират от музика и проповедничество до бокс, а за кратко изучава архитектура при легендарния Франк Лойд Райт, който го насърчава да потърси реализация като актьор.
Куин започва с дребни роли в Paramount през 30-те години, често играейки етнически персонажи. Първоначално пътят му в киното е труден, но любовта към сцената го отвежда обратно към театъра, където изпълнението му в „Трамвай „Желание““ като Стенли Ковалски му носи огромно признание и го връща в Холивуд в по-зряла и уверена светлина.
Истинският му пробив идва с „Viva Zapata!“ (1952), режисиран от Елиа Казан, в който играе брат на героя на Марлон Брандо. Ролята му донася „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – първото подобно отличие за актьор с мексикански произход. Пет години по-късно печели втори „Оскар“ за образа на художника Пол Гоген в „Жажда за живот“ (1956). През 50-те и 60-те години Куин се превръща в международна звезда, снима се в Италия и оставя запомнящи се роли във филми като шедьовъра на Федерико Фелини „Пътят“ (1954), „Варава“ (1961), „Лорънс Арабски“ (1962) и „Пушките на Навароне“ (1961). Най-емблематичното му превъплъщение остава образът на Алексис Зорбас в „Зорба гъркът“ (1964), който му носи четвърта и последна номинация за „Оскар“ и го превръща в културен символ.
През следващите десетилетия Куин редува силни роли с по-комерсиални участия, но продължава да е уважавана фигура в световното кино. През 80-те години дори възражда образа на Зорба на Бродуей с голям успех. С напредването на възрастта той се посвещава все повече на другата си страст – живописта и скулптурата, организирайки изложби по целия свят.
Антъни Куин умира през 2001 г. на 86-годишна възраст в Бостън. Оставя след себе си наследство от над 150 филма, безброй театрални роли и признание като един от най-харизматичните актьори на XX век – човек, който успява да надскочи етническите стереотипи и да се превърне в истински гражданин на световното кино.
Антъни Куин е роден като Антонио Родолфо Куин Оаксака на 21 април 1915 г. в Чихуахуа, Мексико, в семейството на Мануела Оаксака и Франсиско Куин, който по-късно започва работа като асистент-оператор в холивудско студио. Родът му съчетава мексикански и ирландски корени. Семейството му израства в лишения и след преместването им в Лос Анджелис Антъни прекарва младостта си в кварталите Бойл Хайтс и Ехо Парк. Младежките му интереси варират от музика и проповедничество до бокс, а за кратко изучава архитектура при легендарния Франк Лойд Райт, който го насърчава да потърси реализация като актьор.
Куин започва с дребни роли в Paramount през 30-те години, често играейки етнически персонажи. Първоначално пътят му в киното е труден, но любовта към сцената го отвежда обратно към театъра, където изпълнението му в „Трамвай „Желание““ като Стенли Ковалски му носи огромно признание и го връща в Холивуд в по-зряла и уверена светлина.
Истинският му пробив идва с „Viva Zapata!“ (1952), режисиран от Елиа Казан, в който играе брат на героя на Марлон Брандо. Ролята му донася „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – първото подобно отличие за актьор с мексикански произход. Пет години по-късно печели втори „Оскар“ за образа на художника Пол Гоген в „Жажда за живот“ (1956). През 50-те и 60-те години Куин се превръща в международна звезда, снима се в Италия и оставя запомнящи се роли във филми като шедьовъра на Федерико Фелини „Пътят“ (1954), „Варава“ (1961), „Лорънс Арабски“ (1962) и „Пушките на Навароне“ (1961). Най-емблематичното му превъплъщение остава образът на Алексис Зорбас в „Зорба гъркът“ (1964), който му носи четвърта и последна номинация за „Оскар“ и го превръща в културен символ.
През следващите десетилетия Куин редува силни роли с по-комерсиални участия, но продължава да е уважавана фигура в световното кино. През 80-те години дори възражда образа на Зорба на Бродуей с голям успех. С напредването на възрастта той се посвещава все повече на другата си страст – живописта и скулптурата, организирайки изложби по целия свят.
Антъни Куин умира през 2001 г. на 86-годишна възраст в Бостън. Оставя след себе си наследство от над 150 филма, безброй театрални роли и признание като един от най-харизматичните актьори на XX век – човек, който успява да надскочи етническите стереотипи и да се превърне в истински гражданин на световното кино.
April 21, 1915 - 3 юни 2001 – Chihuahua, Mexico