Златко Бурич / Zlatko Buric

Златко Бурич е роден на 13 май 1953 г. в Осиек, тогава в Югославия (днес Хърватия), и отраства в среда, близка до сценичните изкуства. Още като млад се присъединява към авангардната трупа „Кугла глумиште“ – колектив, който експериментира с форма и пространство и оставя силен отпечатък върху естетиката му. В началото на 80-те години се установява в Дания, където приема и датско гражданство и намира своята екранна идентичност – плътен характерен актьор с особена харизма и чувство за ирония.

Първите му крачки в киното са белязани от независимите датски продукции и от срещата с тогава младия Николас Виндинг Рефн. Рефн го кани в „Pusher“ (1996), където Бурич създава емблематичния образ на Мило – дребен, но страшно човечен подземен бос, който неусетно съчетава заплаха и топлота. Ролята му носи „Бодил“ за поддържащ актьор и поставя началото на трайно творческо партньорство. Той се завръща като Мило и в „Bleeder“ (1999), а по-късно и в продълженията на „Pusher“, превръщайки персонажа в малка съвременна култова фигура за скандинавското кино.

Международният пробив идва с лентата на Роланд Емерих „2012“ (2009), където Бурич играе безскрупулен руски милиардер – роля, която показва как може да носи и зрелищен блокбастър със същата убедителност, с която доминира в суровата атмосфера на северните криминални драми. Гъвкавостта му го води отново към Англия, за да изиграе Мило в британския римейк на „Pusher“ (2012), а в Дания продължава да се появява в популярни заглавия и сериали, без да губи нюанса на непредсказуемост, който публиката асоциира с него.

Признанието на големите европейски академии идва с „Triangle of Sadness“ на Рубен Йостлунд. В сатиричната одисея той е Дмитрий – „кралят на тоалетната хартия“, чийто вулканичен темперамент и непоклатим комедиен тайминг се превръщат в един от двигателите на филма. За това изпълнение Бурич получава Европейска филмова награда за най-добър актьор, както и шведската „Гулдбаге“, а името му окончателно се закрепва като на артист, способен да преминава без усилие от артхаус към масовия киноразказ.

В личен план от десетилетия живее в Копенхаген и работи на няколко езика, което му позволява да се движи свободно между датските, хърватските и англоезичните продукции. Често подхожда към „лошите момчета“ с чувство за хумор и деликатност, които ги правят по-убедителни от клишето, а режисьорите ценят способността му да придава достойнство и на най-ръбестите характери.

Днес Бурич остава търсен за силни поддържащи и централни роли в европейското кино и телевизия – както в Дания, така и в международни копродукции. Продължава да работи с автори, които обичат да смесват сарказъм, социална сатира и криминален нерв, а появата му в нови проекти почти винаги е знак, че под повърхността на героя има още пластове за откриване.