Катрин Елис „Кейт“ Бланшет е родена на 14 май 1969 г. в Мелбърн, Австралия, дъщеря на Джун (Гембъл) – учител и предприемач, и Робърт деУит Бланшет-мл., американец от Тексас, работил в рекламата. Има по-голям брат и по-малка сестра. Когато е на десет, баща ѝ умира внезапно от инфаркт; майка ѝ не се омъжва повторно, а баба ѝ се нанася да помогне за отглеждането на децата. Още в училище се увлича по сцената, а през 1992 г. завършва Националния институт за драматични изкуства (NIDA) и бързо печели критика и публика с роли в „Top Girls“, „Kafka Dances“ и „Oleanna“, награждавана от синдикати и журита в Сидни.
Първите ѝ стъпки на екран са в австралийски продукции, а игрален дебют прави с „Пътят към рая“ (1997). Само година по-късно „Елизабет“ (1998) я изстрелва в световния елит с „Златен глобус“ и първа номинация за „Оскар“. Началото на 2000-те е вихрено: Галадриел в трилогията „Властелинът на пръстените“, главни роли в „Бандити“, „Шарлот Грей“ и „Местни новини“. През 2004 г. печели първия си „Оскар“ (поддържаща) като Катрин Хепбърн в „Авиаторът“, а по-късно същото десетилетие трупа нови номинации за „Записки по един скандал“ (2006), за отново превъплътената кралица в „Елизабет: Златният век“ (2007) и в смелия експеримент „I’m Not There“ (2007), където играе „Боб Дилън“.
След няколко години, в които заедно със съпруга си Андрю Ъптън ръководят Sydney Theatre Company и отглеждат тримата си синове – Дашиъл (2001), Роман (2004) и Игнасиус (2008) – Бланшет се връща на върха с „Син жасмин“ (2013) на Уди Алън и печели втория си „Оскар“ (главна). През 2015 г. осиновяват дъщеря си Едит и тя почти паралелно изнася две фини, различни главни роли – в „Каръл“ и „Manifesto“. Театърът остава неизменна нейна територия: с „The Present“ (2017) дебютира на Бродуей и получава номинация за „Тони“.
От 2017 г. разширява жанровия си радиус – Хела в „Thor: Ragnarok“, хрустящ хийст-акцент в „Ocean’s 8“, драматична чувствителност в „Where’d You Go, Bernadette“, а през 2020 г. оглавява и продуцира два ярки сериала: „Stateless“ в Австралия и „Mrs. America“ в САЩ, за които печели отличия и нови номинации. 2021–2022 бележат плодотворни колаборации с големи автори – „Nightmare Alley“, „Don’t Look Up“, гласова роля в „Pinocchio“ на дел Торо – преди да извая една от най-коментираните роли на десетилетието в „TÁR“ (2022), която ѝ носи поредна номинация за „Оскар“ за главна актриса. Следват „The New Boy“ (2023) и навлизане в гейм-франчайз киното с „Borderlands“ (2024). Към 2025 г. продължава да редува широкомащабни проекти с авторско кино и телевизия, без да губи сценичния си импулс.
Извън екрана Бланшет е активна в обществени каузи – от 2016 г. е посланик на добра воля на ВКБООН и подкрепя климатични и хуманитарни инициативи; през 2017 г. получава най-високото гражданско отличие на Австралия (Companion of the Order of Australia). Бракът ѝ с Андрю Ъптън датира от 1997 г., а семейният им дом дълги години е в Сидни преди да прекарат повече време в САЩ и Европа. Съчетавайки дисциплината на класически подготвен актьор с любопитството на изследовател, Кейт Бланшет остава пример за съвременна филмова и театрална икона – артист с внушителен диапазон, който превръща рисковите избори в своя най-сигурна територия.
Катрин Елис „Кейт“ Бланшет е родена на 14 май 1969 г. в Мелбърн, Австралия, дъщеря на Джун (Гембъл) – учител и предприемач, и Робърт деУит Бланшет-мл., американец от Тексас, работил в рекламата. Има по-голям брат и по-малка сестра. Когато е на десет, баща ѝ умира внезапно от инфаркт; майка ѝ не се омъжва повторно, а баба ѝ се нанася да помогне за отглеждането на децата. Още в училище се увлича по сцената, а през 1992 г. завършва Националния институт за драматични изкуства (NIDA) и бързо печели критика и публика с роли в „Top Girls“, „Kafka Dances“ и „Oleanna“, награждавана от синдикати и журита в Сидни.
Първите ѝ стъпки на екран са в австралийски продукции, а игрален дебют прави с „Пътят към рая“ (1997). Само година по-късно „Елизабет“ (1998) я изстрелва в световния елит с „Златен глобус“ и първа номинация за „Оскар“. Началото на 2000-те е вихрено: Галадриел в трилогията „Властелинът на пръстените“, главни роли в „Бандити“, „Шарлот Грей“ и „Местни новини“. През 2004 г. печели първия си „Оскар“ (поддържаща) като Катрин Хепбърн в „Авиаторът“, а по-късно същото десетилетие трупа нови номинации за „Записки по един скандал“ (2006), за отново превъплътената кралица в „Елизабет: Златният век“ (2007) и в смелия експеримент „I’m Not There“ (2007), където играе „Боб Дилън“.
След няколко години, в които заедно със съпруга си Андрю Ъптън ръководят Sydney Theatre Company и отглеждат тримата си синове – Дашиъл (2001), Роман (2004) и Игнасиус (2008) – Бланшет се връща на върха с „Син жасмин“ (2013) на Уди Алън и печели втория си „Оскар“ (главна). През 2015 г. осиновяват дъщеря си Едит и тя почти паралелно изнася две фини, различни главни роли – в „Каръл“ и „Manifesto“. Театърът остава неизменна нейна територия: с „The Present“ (2017) дебютира на Бродуей и получава номинация за „Тони“.
От 2017 г. разширява жанровия си радиус – Хела в „Thor: Ragnarok“, хрустящ хийст-акцент в „Ocean’s 8“, драматична чувствителност в „Where’d You Go, Bernadette“, а през 2020 г. оглавява и продуцира два ярки сериала: „Stateless“ в Австралия и „Mrs. America“ в САЩ, за които печели отличия и нови номинации. 2021–2022 бележат плодотворни колаборации с големи автори – „Nightmare Alley“, „Don’t Look Up“, гласова роля в „Pinocchio“ на дел Торо – преди да извая една от най-коментираните роли на десетилетието в „TÁR“ (2022), която ѝ носи поредна номинация за „Оскар“ за главна актриса. Следват „The New Boy“ (2023) и навлизане в гейм-франчайз киното с „Borderlands“ (2024). Към 2025 г. продължава да редува широкомащабни проекти с авторско кино и телевизия, без да губи сценичния си импулс.
Извън екрана Бланшет е активна в обществени каузи – от 2016 г. е посланик на добра воля на ВКБООН и подкрепя климатични и хуманитарни инициативи; през 2017 г. получава най-високото гражданско отличие на Австралия (Companion of the Order of Australia). Бракът ѝ с Андрю Ъптън датира от 1997 г., а семейният им дом дълги години е в Сидни преди да прекарат повече време в САЩ и Европа. Съчетавайки дисциплината на класически подготвен актьор с любопитството на изследовател, Кейт Бланшет остава пример за съвременна филмова и театрална икона – артист с внушителен диапазон, който превръща рисковите избори в своя най-сигурна територия.
May 14, 1969 – Melbourne, Victoria, Australia