Клод Льолуш / Claude Lelouch

Клод Льолуш е роден на 30 октомври 1937 г. в Париж, Франция, в еврейско семейство. Детството му е белязано от трудности – по време на Втората световна война се укрива заедно с майка си, за да избегне нацистките гонения. Още тогава киното се превръща в убежище за него – спомените му за дните, прекарани в киносалони, често са свързани с първите му вдъхновения като бъдещ режисьор.

След като започва кариерата си като оператор и създател на телевизионни късометражни филми, Льолуш временно е отклонен от пътя си заради военна служба. Дори там обаче не изоставя страстта си – включен е във филмовото подразделение на армията, където заснема над 100 филма. След демобилизацията си през 1960 г. използва семейни средства, за да финансира първия си пълнометражен филм Le propre de l’homme (1961), който обаче се оказва пълен провал. Неуспехите продължават – La Vie de Château (1961) остава недовършен поради липса на средства, а L’amour avec des si (1964) постига успех само в Швеция. Филмът му La femme spectacle (1963) е орязан от цензурата и никога не вижда бял свят.

Първият малък пробив идва с Une fille et des fusils (1965), който поне успява да възстанови производствените разходи. Следващата година Льолуш завършва Les grands moments (1966), но смята резултата за толкова слаб, че сам изкупува копията, за да предотврати разпространението му.

Истинската съдба на Клод Льолуш се решава през 1966 г., когато създава Един мъж и една жена (Un homme et une femme). Филмът, разказващ за връзката между вдовица и овдовял състезател, заснет с лиризъм и експериментиращ със стилистични похвати, се превръща в сензация. Лентата печели „Златна палма“ в Кан и два „Оскара“ – за най-добър чуждоезичен филм и за оригинален сценарий – и издига Льолуш сред най-важните имена във френското кино.

От този момент нататък Льолуш продължава да снима с неизчерпаема енергия – филмографията му надхвърля 50 заглавия, често характеризирани със смесица от романтика, реалност и музика. Сред тях са В един и същи момент (Un autre homme, une autre chance, 1977), Анджелика и султанът (1968) и Щастие, това си ти (1980). Стилът му е непогрешим – обича да експериментира с камерата „от ръка“, да разчита на импровизацията и да преплита лични истории със социални теми.

Интересен факт е, че Льолуш винаги е вярвал, че съдбата има ключова роля в живота му – сам признава, че случайно е открил заглавието Un homme et une femme, когато гледал списание, и че именно „случайностите“ често го водят към най-успешните му идеи.

Днес Клод Льолуш е смятан за един от големите визионери на френското кино, режисьор, който въпреки ранните провали успява да превърне страстта си към камерата в кариера, оставила трайна следа в световната филмова история.