Започва със създаването на късометражни филми за телевизията, на които е продуцент, сценарист и оператор. Тази дейност е прекъсната от военна служба в армията, но само частично, тъй като е включен в армейското филмово подразделение, където прави над 100 филма. Демобилизиран през 1960 г., той използва семейните пари за първия си игрален филм Le propre de l'homme (1961), който е пълен провал. През 61 г. започва да снима филма "La Vie de Chateau", но е принуден да го прекрати след една седмица поради липса на финансиране. През 1964 г. заснема филма L'amour avec des si (1964), който има успех в Швеция, но навсякъде другаде претърпява провал. През 1963 г. филмът му La femme spectacle (1964) е с 40 минути, които са отрязани от цензурата, така че никога не е показван публично. Филмът му Une fille et des fusils (1965 г.) е първият, при който се възстановяват разходите за производство. През 1965 г. се появява петият му завършен филм Les grands moments (1966), но той го смята за толкова лош, че сам откупува филма, за да не бъде видян никога. Нещата се променят напълно на следващата година с превърналия се в класика филм "Един мъж и една жена" (Un homme et une femme, 1966), който печели Голямата награда в Кан, Оскар за най-добър филм и множество други награди. - И.И. превод