Джоел Шумахер е роден на 29 август 1939 г. в Ню Йорк, в семейство на еврейски търговец и баптистка от южняшки произход. Когато е едва на четири години, губи баща си, а майка му сама го отглежда. Детството му е белязано от трудности и бунт – минава през тежки години с наркотична зависимост, от която успява да се освободи още преди да започне професионалния си път.
Първоначално Шумахер се занимава с мода – учи дизайн в Parsons School of Design и Fashion Institute of Technology в Ню Йорк, след което работи като моден дизайнер. С времето обаче интересът му към киното надделява и започва да пише сценарии. Първите му стъпки в Холивуд са като дизайнер на костюми за продукции като Play It as It Lays (1972) и Sleeper (1973).
Като сценарист получава признание с Sparkle (1976) и музикалната адаптация The Wiz (1978), което му отваря вратите към режисурата. През 80-те години Шумахер прави своя пробив като режисьор – първо с драмата за младежки приятелства и амбиции Пожарът на Свети Елмо (1985), която отразява духа на „поколението X“, а след това с култовия вампирски филм Изгубените момчета (1987), превърнал се в класика на жанра.
През 90-те години кариерата му достига нов връх. Трилърите Flatliners (1990) и Falling Down (1993) показват таланта му да улавя напрежението и социалната критика, но най-широко известен става с двата филма за Батман – Батман завинаги (1995) и Батман и Робин (1997). Докато първият постига комерсиален успех, вторият е остро критикуван и често е наричан един от най-слабите филми за супергерои. Самият Шумахер по-късно публично се извинява на феновете на Батман за този проект.
Следващите му филми включват успешния трилър Phone Booth (2002) и пищната адаптация на мюзикъла Фантомът на операта (2004), в която пренася на голям екран музиката на Андрю Лойд Уебър. В по-късните години той се насочва към по-малки и независими продукции като Tigerland (2000) и Veronica Guerin (2003), в които показва интереса си към по-реалистични и социално ангажирани истории.
Известен с ексцентричния си стил и открит характер, Шумахер никога не крие своята хомосексуалност и често заявява, че личният му живот е оказал влияние върху творчеството му. През кариерата си успява да работи с едни от най-големите звезди в Холивуд – от Майкъл Дъглас и Джулия Робъртс до Колин Фарел и Никълъс Кейдж.
Джоел Шумахер умира на 22 юни 2020 г. на 80-годишна възраст. Наследството му остава пъстра смесица от култови филми, комерсиални хитове и противоречиви заглавия – свидетелство за един режисьор, който никога не се страхува да рискува и да следва собственото си усещане за стил и кино.
Джоел Шумахер е роден на 29 август 1939 г. в Ню Йорк, в семейство на еврейски търговец и баптистка от южняшки произход. Когато е едва на четири години, губи баща си, а майка му сама го отглежда. Детството му е белязано от трудности и бунт – минава през тежки години с наркотична зависимост, от която успява да се освободи още преди да започне професионалния си път.
Първоначално Шумахер се занимава с мода – учи дизайн в Parsons School of Design и Fashion Institute of Technology в Ню Йорк, след което работи като моден дизайнер. С времето обаче интересът му към киното надделява и започва да пише сценарии. Първите му стъпки в Холивуд са като дизайнер на костюми за продукции като Play It as It Lays (1972) и Sleeper (1973).
Като сценарист получава признание с Sparkle (1976) и музикалната адаптация The Wiz (1978), което му отваря вратите към режисурата. През 80-те години Шумахер прави своя пробив като режисьор – първо с драмата за младежки приятелства и амбиции Пожарът на Свети Елмо (1985), която отразява духа на „поколението X“, а след това с култовия вампирски филм Изгубените момчета (1987), превърнал се в класика на жанра.
През 90-те години кариерата му достига нов връх. Трилърите Flatliners (1990) и Falling Down (1993) показват таланта му да улавя напрежението и социалната критика, но най-широко известен става с двата филма за Батман – Батман завинаги (1995) и Батман и Робин (1997). Докато първият постига комерсиален успех, вторият е остро критикуван и често е наричан един от най-слабите филми за супергерои. Самият Шумахер по-късно публично се извинява на феновете на Батман за този проект.
Следващите му филми включват успешния трилър Phone Booth (2002) и пищната адаптация на мюзикъла Фантомът на операта (2004), в която пренася на голям екран музиката на Андрю Лойд Уебър. В по-късните години той се насочва към по-малки и независими продукции като Tigerland (2000) и Veronica Guerin (2003), в които показва интереса си към по-реалистични и социално ангажирани истории.
Известен с ексцентричния си стил и открит характер, Шумахер никога не крие своята хомосексуалност и често заявява, че личният му живот е оказал влияние върху творчеството му. През кариерата си успява да работи с едни от най-големите звезди в Холивуд – от Майкъл Дъглас и Джулия Робъртс до Колин Фарел и Никълъс Кейдж.
Джоел Шумахер умира на 22 юни 2020 г. на 80-годишна възраст. Наследството му остава пъстра смесица от култови филми, комерсиални хитове и противоречиви заглавия – свидетелство за един режисьор, който никога не се страхува да рискува и да следва собственото си усещане за стил и кино.
August 29, 1939 – New York City, New York, USA