Даниел Отейл / Daniel Auteuil

Даниел Отейл Филмите на Даниел Отейл
Роден

January 24, 1950 – Algiers, Alger, France [now Algeria]

Даниел Отой е роден на 24 януари 1950 г. в Алжир, по онова време част от Франция, в семейство на оперни певци, което по-късно се установява в Авиньон. Атмосферата на музика, сцена и култура, която го заобикаля от ранно детство, оформя чувството му за изкуство и естетика. Макар първоначално да не планира актьорска кариера, любовта към театъра се заражда още в юношеските му години, когато започва да играе в училищни пиеси и местни трупи. След кратък престой в театралното училище в Париж, той се посвещава изцяло на сцената и започва да се изявява в различни театрални продукции през 70-те години.

Истинският пробив за Отой идва през 80-те, когато получава ролята на Ugolin в класическите френски филми *Jean de Florette* (1986) и *Manon des Sources* (1986) на режисьора Клод Берри. Тези ленти се превръщат в международни хитове и поставят името му сред водещите актьори на Франция. Образът на Ugolin – трагичен, наивен и дълбоко човешки – му носи признание и от критиката, и от публиката, както и наградата „Сезар“ за най-добър актьор. Отой се утвърждава като артист, способен да изразява силни емоции с минимални средства, да бъде едновременно раним и интензивен.

През 90-те и 2000-те години той участва в редица успешни филми, сред които *La Fille sur le Pont* (*Момичето на моста*, 1999), където си партнира с Ванеса Паради, създавайки една от най-поетичните любовни истории във френското кино. В *Caché* (2005) на Михаел Ханеке, Отой впечатлява с дълбок психологизъм в ролята на мъж, преследван от собственото си минало — филм, който печели наградата за най-добра режисура в Кан. Участията му варират от исторически драми до интелектуални трилъри и комедии, което доказва необятния му актьорски диапазон.

Освен актьор, Даниел Отой е и режисьор. През последните години се изявява зад камерата, като адаптира класически произведения на Марсел Паньол, показвайки дълбока любов към френската провинция и човешките истории, в които нежността и трагедията съжителстват.

В личния си живот Отой е бил женен три пъти. От брака си с актрисата Еманюел Беар, с която си партнира във филма *Un cœur en hiver*, има дъщеря, а със сегашната си съпруга, художничката Од Амброжи, споделя по-тих и уравновесен семеен живот. Днес Даниел Отой остава една от най-уважаваните фигури във френското кино – артист с неподправена чувствителност, който умее да открива поезията в човешките противоречия.

Даниел Отейл

Даниел Отой е роден на 24 януари 1950 г. в Алжир, по онова време част от Франция, в семейство на оперни певци, което по-късно се установява в Авиньон. Атмосферата на музика, сцена и култура, която го заобикаля от ранно детство, оформя чувството му за изкуство и естетика. Макар първоначално да не планира актьорска кариера, любовта към театъра се заражда още в юношеските му години, когато започва да играе в училищни пиеси и местни трупи. След кратък престой в театралното училище в Париж, той се посвещава изцяло на сцената и започва да се изявява в различни театрални продукции през 70-те години.

Истинският пробив за Отой идва през 80-те, когато получава ролята на Ugolin в класическите френски филми *Jean de Florette* (1986) и *Manon des Sources* (1986) на режисьора Клод Берри. Тези ленти се превръщат в международни хитове и поставят името му сред водещите актьори на Франция. Образът на Ugolin – трагичен, наивен и дълбоко човешки – му носи признание и от критиката, и от публиката, както и наградата „Сезар“ за най-добър актьор. Отой се утвърждава като артист, способен да изразява силни емоции с минимални средства, да бъде едновременно раним и интензивен.

През 90-те и 2000-те години той участва в редица успешни филми, сред които *La Fille sur le Pont* (*Момичето на моста*, 1999), където си партнира с Ванеса Паради, създавайки една от най-поетичните любовни истории във френското кино. В *Caché* (2005) на Михаел Ханеке, Отой впечатлява с дълбок психологизъм в ролята на мъж, преследван от собственото си минало — филм, който печели наградата за най-добра режисура в Кан. Участията му варират от исторически драми до интелектуални трилъри и комедии, което доказва необятния му актьорски диапазон.

Освен актьор, Даниел Отой е и режисьор. През последните години се изявява зад камерата, като адаптира класически произведения на Марсел Паньол, показвайки дълбока любов към френската провинция и човешките истории, в които нежността и трагедията съжителстват.

В личния си живот Отой е бил женен три пъти. От брака си с актрисата Еманюел Беар, с която си партнира във филма *Un cœur en hiver*, има дъщеря, а със сегашната си съпруга, художничката Од Амброжи, споделя по-тих и уравновесен семеен живот. Днес Даниел Отой остава една от най-уважаваните фигури във френското кино – артист с неподправена чувствителност, който умее да открива поезията в човешките противоречия.

Роден

January 24, 1950 – Algiers, Alger, France [now Algeria]

Коментари

Денят на истината
6/10 Мрачни срещи от третия видМног
× Моля изберете жанр

Ще гледат

Последно изгледани