Вим Вендерс / Wim Wenders

Вим Вендерс, роден като Ернст Вилхелм Вендерс на 14 август 1945 г. в Дюселдорф, израства в Германия в следвоенното време. Първоначално се насочва към медицината и философията, но скоро изоставя академичния път. През 60-те години се премества в Париж с намерение да стане художник, където прекарва часове в киносалоните и открива истинската си страст – киното. Въпреки че не е приет във френското национално филмово училище, любовта му към изкуството го води обратно в Германия, където започва обучение в Университета за телевизия и кино в Мюнхен. Там заснема първите си късометражни филми и дебютния пълнометражен *Лято в града* (1971).

През 70-те години Вендерс става част от прочутото движение „Ново немско кино“, редом до Райнер Вернер Фасбиндер и Вернер Херцог. Вторият му филм – адаптацията по Петер Хандке *Страхът на вратаря при дузпа* (1972) – му носи първото голямо признание. Следват *Алис в градовете* (1974) и *По течението на времето* (1976), които затвърждават стила му – съзерцателни истории за самота, пътуване и търсене на идентичност. Международният пробив идва с *Американският приятел* (1977), с Денис Хопър и Бруно Ганц, който му носи номинация за „Златна палма“ в Кан и признание в САЩ.

В началото на 80-те години Франсис Форд Копола му предлага възможност да работи в Америка. Резултатът е *Хамет* (1982), който обаче не постига успех. Само две години по-късно Вендерс триумфира с *Париж, Тексас* (1984) – завладяваща история за изгубена любов и изкупление, написана от Сам Шепърд. Филмът печели „Златна палма“ в Кан и награда БАФТА за режисура, превръщайки се в един от шедьоврите на европейското кино. Три години по-късно създава *Криле на желанието* (1987), поетична и философска притча за ангели в разделеното тогава Берлин, донесла му наградата за режисура в Кан и световно признание.

Началото на 90-те носи разочарования – амбициозният епос *До края на света* (1991) е провал, макар и по-късно да придобива култов статут. Продължението *Толкова далеч, толкова близо* (1993) печели голямата награда на журито в Кан, но Вендерс вече постепенно насочва енергията си към документалното кино.

От средата на 90-те години режисьорът печели ново признание с документални филми. *Buena Vista Social Club* (1999) представя кубинската музика пред света и му носи номинация за „Оскар“. *Пина* (2011), заснет в чест на хореографката Пина Бауш, е иновативен 3D документален филм, също номиниран за „Оскар“. В следващите години Вендерс продължава да съчетава игралното и документалното кино, като в *The Salt of the Earth* (2014), посветен на фотографа Себастиан Салгадо, печели награда на журито в Кан и поредна номинация за „Оскар“.

През цялата си кариера Вендерс остава режисьор на границата между Европа и Америка, между игралното и документалното, между философията и поезията. Неговите филми изследват самотата, духовността и търсенето на връзка със света. Днес той е считан за един от най-значимите европейски автори на киното, чиято работа продължава да вдъхновява нови поколения режисьори и зрители.