Вим Вендерс / Wim Wenders

Вим Вендерс е германски режисьор, номиниран за "Оскар", роден като Ернст Вилхелм Вендерс на 14 август 1945 г. в Дюселдорф, който тогава се намира в британската окупационна зона на това, което става Федерална република Германия (известна като Западна Германия до обединението). В университета Вендерс първоначално учи за лекар, след което се насочва към философията, а през 1965 г. прекратява обучението си. Премествайки се в Париж, той възнамерява да стане художник.

Влюбва се в киното, но не успява да бъде приет във френското национално филмово училище. Издържа се като гравьор, докато посещава киносалони. След завръщането си в Западна Германия през 1967 г. работи в офиса на United Artists в Дюселдорф, преди да бъде приет в училището на Университета за телевизия и кино в Мюнхен за есенния семестър на 1967 г., където остава до 1970 г. По време на обучението си в киноучилището работи като филмов критик във вестник. В допълнение към късометражните филми, в рамките на обучението си заснема и един пълнометражен филм - "Лято в града" (1971 г.).

Вендерс получава признание като част от Германската нова вълна през 70-те години. Други режисьори, които са част от новото немско кино, са Райнер Вернер Фасбиндер и Вернер Херцог. Вторият му игрален филм, създаден по романа на Петер Хандке Die Angst des Tormanns beim Elfmeter (1972 г.), му носи признание, както и Alice in den Städten (1974 г.) и Im Lauf der Zeit (1976 г.). Международният му пробив е филмът от 1977 г. Der amerikanische Freund (1977) ("Американският приятел") с Денис Хопър в ролята на антигероя на Патриша Хайсмит Том Рипли. Номиниран е за Златна палма на фестивала в Кан през 1977 г. за "Американският приятел", който е посочен като най-добър чуждестранен филм от National Board of Review в САЩ.

Франсис Форд Копола, като продуцент, дава на Вендерс възможност да режисира в Америка, но "Хамет" (1982) (1982) е критически и комерсиален провал. За сметка на това американският му филм "Париж, Тексас" (Paris, Texas, 1984) (1984) получава осанките на критиката, печели три награди в Кан, включително "Златна палма", а Вендерс получава награда БАФТА за най-добър режисьор. "Париж, щата Тексас" е прелюдия към най-големия му успех - филма "Криле на желанието" (Der Himmel über Berlin, 1987), който Вендерс заснема още в Германия. Филмът му донася наградата за най-добър режисьор в Кан и се превръща в солиден хит, който дори предизвиква ужасяващ холивудски римейк.

През 1991 г. Вендерс го последва с критически и комерсиален провал, Bis ans Ende der Welt (1991) ("До края на света"), въпреки че In weiter Ferne, so nah! (1993) печели голямата награда на журито в Кан. Въпреки това репутацията му на режисьор на игрални филми така и не се възстановява в Съединените щати след бомбата, която беше "До края на света". От средата на 90-те години на миналия век Вендерс се изявява като режисьор на неигрални филми, като режисира няколко високо оценени документални филма, най-вече "Buena Vista Social Club" (1999) и "Пина" (2011), които му носят номинации за "Оскар". - И.И. превод