Бернардо Бертолучи / Bernardo Bertolucci

Бернардо Бертолучи е роден на 16 март 1941 г. в Парма, Италия, в семейство, дълбоко свързано с изкуството и литературата. Баща му Атилио Бертолучи е уважаван поет и филмов критик, а именно той насърчава младия Бернардо да пише още от ранна възраст. Като тийнейджър Бертолучи печели награда за дебютната си стихосбирка, което му отваря врати в литературните среди. Скоро обаче киното започва да го привлича повече, особено след като се премества в Рим, за да учи литература в Римския университет.

Първите му стъпки в киното са като асистент на Пиер Паоло Пазолини във филма Accattone (1961). Само година по-късно, едва 21-годишен, Бертолучи прави своя режисьорски дебют с La commare secca (1962). Истински пробив постига с Prima della rivoluzione (1964), където показва характерния си стил – смес от политическа ангажираност и лична драма. Още тогава критиците го забелязват като един от най-обещаващите млади режисьори в Италия.

През 70-те години Бертолучи създава филми, които предизвикват бурни реакции и оставят трайна следа в киното. Най-емблематичният от тях е Последно танго в Париж (1972) с Марлон Брандо и Мария Шнайдер – провокативен, еротично зареден филм, който му носи номинации за „Оскар“ за най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий. Лентата предизвиква скандал и цензурни забрани в редица държави, но утвърждава Бертолучи като смел новатор, готов да нарушава табута.

Истинският му триумф идва с Последният император (1987) – грандиозна биографична сага за последния владетел на Китай Пу И. Филмът е заснет с безпрецедентен достъп до Забранения град и впечатлява със своята мащабност и визуална красота. Лентата печели девет награди „Оскар“, включително за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий, превръщайки Бертолучи в първия италианец, удостоен с толкова високи отличия от Академията.

Сред другите значими негови творби се нареждат Il conformista (1970), смятан за един от върховете на европейското кино със своя стил и политически подтекст, 1900 (1976) – мащабна епопея за класовата борба в Италия, както и по-късни продукции като Малкият Буда (1993) и Духът на любовта (1996). През 2003 г. той привлича вниманието с The Dreamers, който разказва за младостта, революцията и сексуалното освобождение на фона на Парижките събития от 1968 г.

През цялата си кариера Бертолучи е известен със своя колоритен визуален стил, дългите плавни кадри и психологическата дълбочина на персонажите си. Неговото кино съчетава интимното и политическото, личното и историческото, а влиянието му върху поколения режисьори е безспорно.

Бернардо Бертолучи напуска този свят на 26 ноември 2018 г. в Рим, оставяйки след себе си наследство от филми, които и до днес вдъхновяват с художествената си сила и смелостта да задават трудни въпроси.