Уолъс Шоун / Wallace Shawn

Уолъс Шон е роден на 12 ноември 1943 г. в Ню Йорк, в семейство, потопено в интелектуалния и културен живот на града. Майка му, Сесил Лион, е журналист, а баща му Уилям Шон е легендарен редактор на списание *The New Yorker*. Израства в дом, където книгите, разговорите и изкуството са ежедневие, а брат му Алън става композитор – още една нишка, вплетена в артистичната атмосфера на семейството. Образованието му е блестящо: учи история в Харвард, а след това продължава обучението си в Оксфорд, преди за кратко да преподава английски в Индия по програма „Фулбрайт“, а по-късно – литература и драма в Ню Йорк.

Преди да стане актьор, Уолъс изгражда име като драматург. Още първата му поставена пиеса, „Нашата късна нощ“, печели награда „Оби“, а следват „Мисъл в три части“, „Мандрагора“, „Мари и Брус“, „Леля Дан и Лимон“ и „Треска“. Творбите му носят репутация на автор с остър политически поглед, сарказъм и интерес към човешките слабости. Самият Шон застава на сцената за първи път в „Мандрагора“, която превежда от италиански.

Актьорската му кариера започва сравнително късно – появява се в киното за първи път на 36 години в „Манхатън“ на Уди Алън, в кратка, но толкова характерна сцена, че веднага остава запомнен. Неговото миловидно, леко комично лице и почти карикатурен чар го превръщат в идеален избор за роли на интелектуални странници, нервни герои, комични „eggheads“ и нежни неудачници – образи, които той превръща в малки шедьоври.

Ранен връх в кариерата му е „Моята вечеря с Андре“ – необикновен филм, създаден в сътрудничество с близкия му приятел Андре Грегъри и режисьора Луи Мал. Почти изцяло съставен от разговор между двама мъже в ресторант, филмът става култов пример за кино, движено от идеи и диалог. Тяхното партньорство продължава с „Ваня на 42-ра улица“, модерна интерпретация на Чехов, където Шон отново впечатлява със своята подценена, интелектуална енергия.

Филмографията му е богата и разностранна – от „Принцесата булка“, където се превръща в една от най-обичаните ексцентрични фигурки на 80-те, до участия в „The Bostonians“, „Mrs. Parker and the Vicious Circle“, „Сцени от класовата борба в Бевърли Хилс“, „Фестивалът на Рифкин“ и други. Шон е чест сътрудник на Уди Алън и се появява в множество негови филми през различни десетилетия.

Неговият глас е отделна „кариера“ – с неподражаемата интонация и леко писклив тембър Шон става част от анимационни класики като „История на играчките“ (в ролята на Рекс), „Невероятните“, „Филмът на Гуфи“, „Малкото пиле“, „Щастливо завинаги“, „Котки и кучета: Отмъщението на Кити Галор“ и още десетки други. В телевизионната анимация гласът му оживява в „Розовата пантера“, „Семейният тип“, „Кунг-фу панда: Легенди за страховитост“, „The Stinky & Dirty Show“ и „The Bug Diaries“.

Уолъс Шон е и постоянна фигура в телевизията – появява се в комедии, драми и криминални сериали, като оставя следа в продукции като „Сексът и градът“, „Живот на парчета“, „Добрата битка“, „Господин Робот“, „Gossip Girl“, „Моцарт в джунглата“, „The L Word“, „Crossing Jordan“ и много други. В последните години е обичан в ролята на д-р Стърджис в „Младият Шелдън“, където неговият особен хумор блести в пълния си блясък.

През целия си живот Уолъс Шон остава едновременно интелектуалец, хуманист, комик, драматург и актьор с напълно собствен стил. Независимо дали говори бързо и нервно, дали философства в ресторант или озвучава динозавър с панически характер, той винаги носи нещо едновременно дълбоко човешко и невъзможно забавно – знак, че понякога най-големите артисти са и най-скромните, и най-неочакваните.