Vanya on 42nd Street / Ваня от 42-ра улица

Стрийминг платформи

Все още не сме открили в коя стрийминг платформа е наличен филмът, но ще го направим :)

Резюме

Една маса, няколко стола и много сенки в тъмните ъгли през една дълга нощ на истината. Нюйоркски актьори репетират Чеховата пиеса "Вуйчо Ваньо" в изоставен театър. "Ваня от 42-ра улица" - един филм, който свежда Чеховия "Вуйчо Ваньо" до неговото основно съдържание: самота, пропилян живот, романтична надежда и отчаяние. Да се прибави сложен декор, костюми и обстановка към този материал, само би отнело от заряда му. Заглавието "Ваня от 42-ра улица" предполага някакъв тип импровизация по Чехов, модерен ревизионизъм. Филмът обаче е точно обратното. Въпреки костюмите и аксесорите да прилягат на времето, преобладава усещането за драма извън времето. Тя не е за герои от ХІХ век в Русия, а за онези, чийто живот е по необходимост, подобно на семейната отгворност и финансовите нужди, изискващ от тях да прекарат години в емоции, различни от това, което наистина чувстват и желаят. Филмът е резултат от петгодишен театрален експеримент. Театралният режисьор Андре Грегори и актьорът Уолъс Шон, сътрудничили на Луи Мал и в "Моята вечеря с Андре" /1981/ събират актьори и започват да представят "Ваня" тук и там из Ню Йорк, в малки театри и дори в апартаменти на приятели, навсякъде, където е възможно. Те са привлечени предимно от думите, използвайки превода на Дейвид Мамет, придал на диалога повече непринуденост и многозначителност, отколкото в оригинала. Една нощ Луи Мал пристига да гледа работата им в действие и предлага да я филмира. Така старите приятели се събират отново след десет години на първата снимчна сцена на "Ваня от 42-ра улица", сякаш бързащи за "рандеву" през улиците на Манхатън. Актьорите пристигат на работа с чашите кафе, за да влязат в Новия Амстердамски театър, където повехналата слава чака да бъде съживена под прахта на завесите. Пиесата започва, без да се осъзнаем. В един момент гледаме репетция, а в следващия - сцената се завърта и се озоваваме в дневната на провинциално имение в Русия. Героите са сред най-известните в литературата. Майсторът на визуалния стил Луи Мал оставя на театралния майстор Андре Грегори дискретно да постави тона, с който да се гледа пиесата и камерата на Мал го следва в същата гама.2 награди и 5 номинации: Наградата за най-добра актриса на Джулиън Мур от Бостънското общество на филмовите критици /1994/; Награда "Клотрудис" за най-добър актьор на Уолъс Шон и 3 номинации за: филм, най-добра актриса на Джулиън Мур и поддържаща роля на Брук Смит от Американските награди за независимо кино в Масачузетс /1995/; 2 номинации "Независим дух" за: поддържащи роли на Брук Смит и Лари Пин от Наградите на Независимото американско кинообщество /1995/. Чичо Ваня, в разцвета на 40-те си години, е прекарал дълго време, управлявайки имението вместо Серибряков, съпруг на починалата му сестра. Сега той се завръща отново с младата си съпруга Елена. Ваня презира Серибряков - чувства, че е пропилял живота си, докато е изкарвал парите му и изпитва тайна страст към Елена. Ваня е вбесен от плановета на Серибряков да продаде имението и да остави обитателите му бездомни. В домакинството са: Соня - сестрата на Ваня, Маман - тяхната стара майка, Марина - семеен адвокат и тъжната фигура на д-р Астров - съсед, който идва през вечерите да поседи и да се напие до забрава. Емоциалните връзки: Серибряков се чувства твърде стар за младата Елена, Ваня е на подходящата възраст, но негоден по бедност, а тихата и скромна Соня храни мълчалива любов към д-р Астров от години. Темата на пиесата: какво са могли да направят всички те с живота си? По-дълбокият смисъл: страхът, че вече са го пропилели. Серибряков е играч и пройдоха, възползвал се от всичко, което е получил след смъртта на сестрата на Ваня. Елена е станала съпруга на този "свят" мъж. Ваня е прекарал живота си в това мрачно кътче на света, грижейки се за едно имение, чийто собственик трудно намира време да посети. Астров е изгубен в алкохола, Соня не се осмелява да говори с него за своите чувства, както и с никой наоколо, въртейки се в кръг от премълчани реплики и вътрешно негодувание, докато нещо не се случи... Нещото се случва в прочутата сцена, когато Ваня вади револвер и се опитва да реши ребуса с кръвопролитие. Но има други, много тихи моменти, изпълнени с много по-голяма сила и жестокост и те са в полунощ, когато героите си споделят един на друг своите истински мечти, страхове и любови. Всички са изгубили живота си, но най-тежка е агонията на Ваня. Той не е велик, не е съвършен, не е привлекателен, няма късмет сред жените, но той също има чувства и най-силното от тях е убеждението, че е изтеглил "лошата" карта. В края на филма има дълъг монолог на Соня, нарушила присъствието си на мълчалив фон. Накрая тя казва това, което мисли: ако нищо не може да се направи в този живот, остава да намерят съвършената благодат отвъд смъртта. Финалът не е много убедителен, че това ще се случи, но героите поне могат отново да мечтаят.