Уили Хю Нелсън е роден на 30 април 1933 г. в малкото градче Абот, щата Тексас, по време на Голямата депресия. Син е на механика Айра Дойл Нелсън и Майръл Мари Грийнхоу. След раздялата на родителите и смъртта на баща му, Уили и сестра му Боби са отгледани от баба и дядо си, които пеят госпъл и запалват внуците си по музиката. На шестгодишна възраст Уили получава първата си китара и скоро започва да пише собствени песни, а като тийнейджър вече свири по училищни танци и хонки-тонкове.
След кратка служба във военновъздушните сили, прекъсната заради здравословни проблеми, той започва да се прехранва с различни работи, включително като диджей в местна радиостанция и продавач на Библии от врата на врата. Постепенно успява да пробие в Нешвил като автор на песни за други изпълнители – сред най-известните му хитове в чужди интерпретации са „Crazy“ на Патси Клайн, „Hello Walls“ на Фарон Йънг и „Night Life“ на Рей Прайс.
В началото на 70-те години Нелсън решава да изпълнява и записва собствената си музика. Албумите Shotgun Willie (1973) и Phases and Stages (1974) поставят началото на неговия стил, но именно Red Headed Stranger (1975) го изстрелва до върховете – това става един от най-продаваните кънтри албуми на всички времена и утвърждава Уили като символ на движението „outlaw country“. Характерният му носов тембър, свободната фразировка и хипи-визията с плитки и кърпа на челото се превръщат в негова запазена марка.
През втората половина на 70-те и 80-те години Нелсън разширява творческите си хоризонти и към киното. Дебютира във филма Електрическият конник (1979) редом с Робърт Редфорд и Джейн Фонда, а скоро след това получава и главни роли в Honeysuckle Rose (1980), Крадец (1981) и уестърна Барбароса (1982). През този период заедно с Крис Кристофърсън, Джони Кеш и Уейлон Дженингс създават легендарната група The Highwaymen, която оставя траен отпечатък в кънтри музиката.
През следващите десетилетия Уили остава изключително активен – продължава да записва, да свири на живо и да се снима в различни филмови проекти. Сред тях са Звездна светлина (1996), Големият отскок (2004), Херцозите на Хазард (2005), Angels Sing (2012) и Paradox (2018).
В личния си живот преживява и трудни моменти – включително огромен данъчен дълг от 16,7 милиона долара и трагичната загуба на сина си Били. От 1991 г. е женен за четвъртата си съпруга Ан-Мари, а семейството и музиката остават неговата най-голяма опора.
Уили Нелсън е въведен в Залата на славата на кънтри музиката през 1993 г., а през 1998 г. получава престижните отличия Kennedy Center Honors. Днес той е смятан за една от най-емблематичните фигури в американската култура – певец, автор на песни, актьор и символ на свободния дух, който вече повече от седем десетилетия продължава да вдъхновява поколения слушатели.
Уили Хю Нелсън е роден на 30 април 1933 г. в малкото градче Абот, щата Тексас, по време на Голямата депресия. Син е на механика Айра Дойл Нелсън и Майръл Мари Грийнхоу. След раздялата на родителите и смъртта на баща му, Уили и сестра му Боби са отгледани от баба и дядо си, които пеят госпъл и запалват внуците си по музиката. На шестгодишна възраст Уили получава първата си китара и скоро започва да пише собствени песни, а като тийнейджър вече свири по училищни танци и хонки-тонкове.
След кратка служба във военновъздушните сили, прекъсната заради здравословни проблеми, той започва да се прехранва с различни работи, включително като диджей в местна радиостанция и продавач на Библии от врата на врата. Постепенно успява да пробие в Нешвил като автор на песни за други изпълнители – сред най-известните му хитове в чужди интерпретации са „Crazy“ на Патси Клайн, „Hello Walls“ на Фарон Йънг и „Night Life“ на Рей Прайс.
В началото на 70-те години Нелсън решава да изпълнява и записва собствената си музика. Албумите Shotgun Willie (1973) и Phases and Stages (1974) поставят началото на неговия стил, но именно Red Headed Stranger (1975) го изстрелва до върховете – това става един от най-продаваните кънтри албуми на всички времена и утвърждава Уили като символ на движението „outlaw country“. Характерният му носов тембър, свободната фразировка и хипи-визията с плитки и кърпа на челото се превръщат в негова запазена марка.
През втората половина на 70-те и 80-те години Нелсън разширява творческите си хоризонти и към киното. Дебютира във филма Електрическият конник (1979) редом с Робърт Редфорд и Джейн Фонда, а скоро след това получава и главни роли в Honeysuckle Rose (1980), Крадец (1981) и уестърна Барбароса (1982). През този период заедно с Крис Кристофърсън, Джони Кеш и Уейлон Дженингс създават легендарната група The Highwaymen, която оставя траен отпечатък в кънтри музиката.
През следващите десетилетия Уили остава изключително активен – продължава да записва, да свири на живо и да се снима в различни филмови проекти. Сред тях са Звездна светлина (1996), Големият отскок (2004), Херцозите на Хазард (2005), Angels Sing (2012) и Paradox (2018).
В личния си живот преживява и трудни моменти – включително огромен данъчен дълг от 16,7 милиона долара и трагичната загуба на сина си Били. От 1991 г. е женен за четвъртата си съпруга Ан-Мари, а семейството и музиката остават неговата най-голяма опора.
Уили Нелсън е въведен в Залата на славата на кънтри музиката през 1993 г., а през 1998 г. получава престижните отличия Kennedy Center Honors. Днес той е смятан за една от най-емблематичните фигури в американската култура – певец, автор на песни, актьор и символ на свободния дух, който вече повече от седем десетилетия продължава да вдъхновява поколения слушатели.
April 29, 1933 – Abbott, Texas, USA