Франсоа Перие / François Périer

Многостранният, закръглен, с одухотворен поглед Франсоа Перие е един от най-продуктивните френски актьори и главен герой в продължение на почти шест десетилетия. Роден е като Франсоа Пилу в Париж на 10 ноември 1919 г. и е син на управител на магазин за вино. През 1934 г. младият тийнейджър пише на легендарния актьор Луи Жуве, който впоследствие съдейства за постъпването му за обучение в драматичните институции Cours Simon и Le Conservatoire.

До 1938 г. Франсоа е изгряващ авангарден театрален актьор и се насочва директно към киното, където стажува като актьор във филми като La chaleur du sein (1938) с Мишел Симон и Arletty; Hôtel du Nord (1938) с Анабела, Жан-Пиер Омон и наставника Жуве; La fin du jour (1939) (Краят на деня) със Симон и Жуве; Le veau gras (1939) (Изкорменият телец) с Елвира Попеско и L'entraîneuse (1939) с Мишел Морган

Когато Втората световна война в Европа е в разгара си, Франсоа се оказва в добра компания с някои от най-известните режисьори на деня, сред които Пиер Френей, Марсел Карне, Анри Декоен и Рене Клер. Първата му главна мъжка роля е поверена на булевардна комедия Mariage d'amour (1942 г.) с Жулиета Фабер и Lettres d'amour (1942 г.) с Одет Жойе. През цялото десетилетие той продължава да изпълнява главни роли, като например журналист в La ferme aux loups (1943) и романтик в La vie en rose (1948).

На сцената чаровният, умерено красив актьор се отличава най-вече с гладкия си, дълбок глас. Силно впечатление прави ролята на "Хуго" в постановката на близкия му приятел Жан-Пол Сартр "Les Mains Sales" (Мръсни ръце) през 1948 г. Връзката му с творчеството на Сартр продължава с участията му в пиесите "Осъдените от Алтона" и "Дяволът и добрият Господ". В по-късните години той изпълнява ролята на композитора "Салиери" срещу "Моцарт" на Роман Полански в парижката постановка на "Амадеус" от 1981 г., режисирана от Полански.

Актьорът се изявява в средата и в края на филмовата си кариера с участието си в класически филми като "Орфей" (1950) като "ангела на смъртта" на Жан Кокто; "Жерва" (1956) на Рене Клеман; "Нощите на Кабирия" (1957) на Федерико Фелини; La corde raide (1960) на режисьора Жан-Шарл Дюдруме, Le Samouraï (1967) на режисьора Жан-Пиер Мелвил; Z (1969) на режисьора Коста-Гаврас; Juste avant la nuit (1971) на режисьора Клод Шаброл, както и над сто филмови проекта, вариращи от комедийни романси до криминални драми и политически трилъри.

Освен това Франсоа се превръща в уважаван глас в областта на разказа, като разказва френскоезичната версия на "Фантазия". Той също така коментира много комерсиални записи на класическа френска музика. Диагностициран с болестта на Алцхаймер през 1991 г., той продължава да работи в радиото и в няколко филма, като се пенсионира в средата на 90-те години. Последната му филмова изява е в криминалната драма Mémoires d'un jeune con (1996 г.) (Спомени на един млад глупак).

Разведен с актрисите Жаклин Порел (1941-1947 г.), майка на трите му деца, и Мари Даемс (1949-1960 г.), Франсоа умира в Париж от сърдечен удар на 29 юни 2002 г. на 82-годишна възраст и е преживян от третата си съпруга (от 1961 г.) Колет Бутуло. Дъщеря му Ан-Мари Перие е редактор на списание Elle; двамата му синове работят зад кулисите: сценаристът/режисьор Жан-Мари Перие и асистент-режисьорът [link-nm0685177]. Последният умира от самоубийство през 1966 г.