Ани Жирардо / Annie Girardot

Ани Жирардо е една от най-обичаните и емблематични френски актриси на XX век – жена с харизма, драматичен заряд и изключителна естественост, която я превръща в лице на няколко поколения кино. Родена е през 1931 г. и израснала в Нормандия, отгледана от майка си, която е акушерка. В началото следва стъпките ѝ и също започва обучение за акушерка, но любовта към сцената надделява. Постъпва в престижното *Conservatoire de la rue Blanche* в Париж и още през 1954 г. завършва с първа награда по модерна и класическа комедия. Същата година е приета в *Comédie Française*, където играе до 1957 г.

Жирардо дебютира в киното през 1955 г. във *Treize à table*, но истинското внимание идва от театралните ѝ изяви. Жан Кокто, възхитен от играта ѝ в *La Machine à écrire*, я нарича „най-финото драматично въплъщение на следвоенния период“. През 1960 г. участието ѝ в шедьовъра на Лукино Висконти *Роко и неговите братя* я издига до международна известност.

През 1962 г. се омъжва за италианския актьор Ренато Салватори, а животът ѝ преминава между Франция и Италия, където работи с режисьори като Марко Ферери в провокативния *Жената маймуна* (1964). Любопитно е, че макар френската „Нова вълна“ до голяма степен да я пренебрегва, Жирардо постига огромна популярност в т.нар. „популярно кино“ и с филмите на утвърдени режисьори като Клод Льолуш и Жан Деланоа.

През 60-те и 70-те тя вече е истинска звезда и един от най-големите магнити за публика във Франция. Сред хитовете ѝ са *Vice and Virtue* (1963), *Live for Life* (1967), *Love Is a Funny Thing* (1969) и *Death of Love* (1970), който се превръща в най-големия ѝ касов успех и дори е номиниран за „Златен глобус“. В същото десетилетие се утвърждава и като комедийна актриса с филми като *Elle boit pas, elle fume pas… mais elle cause!* (1970), *La zizanie* (1978) и *Cher inspector* (1977). Играе и в значими драми като *Docteur Françoise Gailland* (1976), където си партнира с младата тогава Изабел Юпер, както и в *La gifle* (1974), където е майка на героинята на Изабел Аджани.

През 80-те години интересът към нея намалява и ролите стават по-малко, но Жирардо се завръща с блясък през 90-те, благодарение на Клод Льолуш, който ѝ поверява роля в *Les Misérables* (1995). Това участие ѝ носи ново признание и е предвестник на по-късните отличия – „Сезар“ за най-добра актриса в поддържаща роля през 1996 г. за *Les Misérables* и още една статуетка през 2002 г.

С общо три награди „Сезар“, две театрални награди „Молиер“, Купата „Волпи“ от Венеция (1965) и международни признания, Ани Жирардо остава символ на артистична смелост и човешка автентичност. Кариерата ѝ обхваща близо 150 филма за повече от половин век, а нейният образ – едновременно земен и завладяващ – я превръща в една от големите дами на европейското кино.