Род Стайгър / Rod Steiger

Родни Стивън Стайгър е роден в Уестхемптън, Ню Йорк, в семейството на Аугуста Амелия (Драйвър) и Фредерик Джейкъб Стайгър, и двамата водевили. Той е от немски и австрийски произход. След развода на родителите му Щайгер е отгледан от майка си в Нюарк, Ню Джърси. На 16-годишна възраст отпада от гимназията в Уестсайд и се присъединява към военноморските сили. Участва в операции в Тихия океан на разрушител. След войната Стийгър се завръща в Ню Джърси и работи в Държавната администрация. Участва в аматьорска актьорска група, а след това се присъединява към Actors' Studio, като използва помощите, които получава по Закона за военните служители.

Първите си филмови роли получава в началото на 50-те години. Първата му голяма роля е в "Тереза" (1951), но първата му главна роля е в телевизионната версия на "Телевизионната пиеса на Филко": Марти (1953 г.). Филмовата версия обаче е с Ърнест Боргнайн в главната роля и му носи Оскар. Пробивната роля на Щайгер идва през 1954 г. с класическия филм "На брега на морето" (1954). Оттогава насам той присъства на екрана като всичко - от популярен главен актьор до малко известен актьор. Щайгер се изявява в много различни роли - от мошеник промоутър в The Harder They Fall (1956) до главния герой в Al Capone (1959). Той е една от десетките звезди в епичния филм за Втората световна война "Най-дългият ден" (1962 г.). През 1964 г. получава втората си номинация за "Оскар" за филма "Заложният брокер" (1964). През следващите няколко години той е на върха на силите си. През 1965 г. се снима в мрачната комедия "Любимецът" (1965) и в епичния "Доктор Живаго" (1965) на Дейвид Лийн. През 1966 г. се снима в епизода "Смъртта на търговския пътник" на BBC Play of the Month (1965) като Уили Ломан в телевизионната версия на сценичната му пиеса "Смъртта на търговския пътник", но през 1967 г. получава ролята, която мнозина смятат за най-великата му: в "В разгара на нощта" (1967), в ролята на Сидни Поатие. Щайгер заслужено получава "Оскар" за най-добър актьор за работата си в този филм.

Взима още една противоречива роля - на мъж с много татуировки в "Илюстрираният човек" (1969 г.) и на сериен убиец в класиката "Няма как да се отнасяш с дама" (1968 г.). След това той сякаш се оттегля от филмите с висока гледаемост и става по-избирателен в ролите, които избира. Отказва главната роля в "Патън" (1970 г.), както и в "Кръстникът" (1972 г.). Сред по-забележителните му роли през 70-те години са "Честит рожден ден, Уанда Джун" (1971), "Лоли-Мадона XXX" (1973), като Бенито Мусолини в "Mussolini ultimo atto" (1974), "Портрет на наемен убиец" (1979), "Исус от Назарет" (1977), "F.I.S.T" (1978) и "Ужасът в Амитивил" (1979). Участва в признатия от критиката филм "Избраните" (1981 г.) с Роби Бенсън и Максимилиан Шел, който може би е върхът на филмовата му кариера през 80-те години. Щайгер все повече се отдалечава от големите холивудски филми, като вместо това приема роли в чуждестранни продукции и независими филми. В края на 80-те години Щайгер получава ролята на закърпения началник на нюйоркската полиция в "Януарският човек" (1989).

В продължение на 8 години Щайгер е сериозно засегнат от депресия. Когато се завръща на екрана в края на 90-те години, той започва да създава някои от най-запомнящите си роли. Той е докторът в независимия филм "Шайло" (1996 г.), посветен на малтретирано куче. Той е лудият, убиващ всички армейски генерал в "Марс атакува! (1996 г.), който винаги наричаше враговете си миротворци. Взима малка роля като съдия от Върховния съд в "Ураганът" (1999 г.) и като проповедник в лошо продуцирания филм "Краят на дните" (1999 г.). Той все още участва активно във филми, преминавайки в новото хилядолетие. - И.И. превод