Брус Дейвисън / Bruce Davison

Изключително печеливш и многостранен, достойният за награди актьор, който се радва на над петгодишна кариера, е играл всичко от Шекспир до Зайнфелд - от злодея сенатор в "Озарк" до мъдрия съдия в "Адвокатът на Линкълн".

Роден на 28 юни 1946 г. във Филаделфия, Пенсилвания, син на Клер, архитект и музикант, и Мариан (Холман) Дейвисън, секретарка, родителите на Брус се развеждат, когато той е едва на три години. Интересът му към актьорското майсторство се засилва, докато учи изкуство в Пенсилвания и след като придружава свой приятел на прослушване в колежанския театър. Дебютира на професионалната сцена през 1966 г. с ролята на Джонатан в "О, татко, бедният татко, мама те е закачила в гардероба и аз се чувствам толкова зле" във Фестивалния театър на Пенсилвания, а само след няколко години (1968 г.) стига до Бродуей с ролята на Троил в "Тигър пред портите" в театър "Вивиан Бомонт". Година след това е видян извън Бродуей в "A Home Away from Home" и се появява в Линкълн Център в актьорския състав на "Крал Лир".

Успехът в киното идва веднага за вечно младоликия актьор, след като той и триото от изгряващи таланти (Барбара Хърши [тогава известна като Барбара Чайка], Ричард Томас и Катрин Бърнс) се снимат заедно в прочувствения, но тревожен филм за съзряването "Миналото лято" (1969). След това получава главна роля срещу Ким Дарби в "The Strawberry Statement" (1970), нестандартен социален коментар за колежанския радикализъм през 60-те години, и в култовия хорър "Willard" (1971), в който се сближава със стадо плъхове.

Навлизайки в десетилетието на 70-те години, филмовото му натоварване не се увеличава значително, както се очакваше, а тези, в които се появява, не са кой знае какво. С изключение на главната му роля заедно с Бърт Ланкастър в добре направения кавалерийски елемент "Набегът на Улзана" (1972) и силния нискобюджетен "Къси очи" (1977), в който играе педофил, филмовите роли на Брус са слабо впечатляващи, като например на неговия старец Патрик Денис в музикалната филмова версия на "Маме" на Люсил Бол (1974), както и в "Досието Йерусалим" (1972), "Майка, джебчии и скорост" (1976), "Голямото жури" (1976) и "Медната мишена" (1978).

В този смисъл Брус мъдро търси друга полезна работа и я намира на сцената и на малкия екран. Спечелвайки силни театрални роли в "The Skin of Our Teeth", "The Little Foxes" и "A Life in the Theatre", той печели наградата на Лосанджелиската драматична критика за работата си в "Streamers" през 1977 г. По телевизията се снима в минифилмите "Траурът става Електра" (1978), "Кривата на мъртвеца" (1978) (в ролята на Дийн Торънс от поп дуото от ерата на сърфа "Ян и Дийн") и най-вече в "Лятото на моя немски войник" (1978) с участието на Кристи Макникол в ролята на немски военнопленник в американския Юг, който се влюбва в самотно еврейско-американско момиче. През 1972 г. Брус се жени за актрисата Джес Уолтън, която се появява за кратко като колежанка в The Strawberry Statement (1970), а по-късно се превръща в дневна сапунена опера. Бракът е бързо анулиран през следващата година.

През 80-те години на ХХ век също преобладават силните театрални изяви. Брус поема ролята на тежко деформирания Джон Мерик в "Човекът слон" на Бродуей; изпълнява ролята на Кларънс в "Ричард III" на Нюйоркския шекспиров фестивал; режисира Хенри Фонда в "Военният съд на бунта на Кейн"; изигра трогателния Том Уингфийлд срещу Аманда на Джесика Танди в "Стъклената менажерия"; получи втора награда на Лосанджелиската драматична критика за работата си в пиесата за СПИН "The Normal Heart"; и завърши десетилетието, събирайки прекрасни отзиви в забавния A. Р. Гърни "The Cocktail Hour". Макар и да не липсва работа в киното ("Целуни ме" (1982 г.), "Престъпления от страст" (1984 г.), "Шпиони като нас" (1985 г.) и "Дамски клуб" (1986 г.)), малко от тях използват таланта и диапазона му.

Филмовата му кариера се съживява едва след участието му в новаторската гей драма "Дългогодишен спътник" (1989 г.). С тиха, фино нюансирана и болезнено нежна роля на любовник на средна възраст и настойник на съсипан от СПИН партньор в живота, Брус успява да изпъкне сред силния актьорски състав и да си спечели номинация за "Оскар" за "Най-добър актьор в поддържаща роля". Въпреки че губи пред по-ярките номера на Джо Пеши в мафиотската драма "Добри момчета" (1990), Брус не е пренебрегнат - получава награди "Златен глобус", "Независим дух", "Нюйоркски филмови критици" и "Национално дружество на филмовите критици". Други филми на гей тематика също се радват на неговото присъствие, включително The Cure (1995) и It's My Party (1996). В крайна сметка актьорът служи като говорител на множество организации, свързани със СПИН, включително "Холивуд подкрепя", и работи активно с фондации, които подпомагат малтретирани деца.

След успеха си във филма "Дългогодишен спътник" (1989) Брус е навсякъде на екрана. Предимно в ролята на зрели, морално отговорни бащи и политици, гениалната му външност и симпатия понякога са прикривали слабо или покварено сърце. Брус се жени за актрисата Лиза Пеликан през 1986 г. и имат един син, Итън, роден през 1996 г. (Цвят на правосъдието (1997)). Сред популярните филми са "Шест степени на раздяла" (1993) с участието на Уил Смит, семейният приключенски филм "Далеч от дома: приключенията на Жълтото куче" (1995) и касовият хит "Х-Мен" (2000) и неговото продължение в ролята на сенатор Кели. Сред по-противоречивите арт-хаус прояви са "Дамър" (2002 г.), в ролята на бащата на серийния убиец Джефри Дамър, и "Престъпление от омраза" (2005 г.), в ролята на фанатичен пастор-убиец.

В началото на хилядолетието Брус играе зрели джентълмени и няколко високопоставени служители във филми като "Мъртвото момиче" (2006), "Коледен ангел" (2009), "Адски лагер" (2010), "Черна красавица" (2015), "Разместване" (2016), "11 септември" (2017), "Кажи ми името си" (2018), "Itsy Bitsy" (2019)

Разведен с втората си съпруга Лиза Пеликан, Брус е щастливо женен за Мишел Кори и има дъщеря от нея, София Луси, родена през 2006 г. Двамата живеят в района на Лос Анджелис. - И.И. превод