Лорънс Оливие / Laurence Olivier

Лорънс Оливие е роден в Доркинг, графство Съри, Англия, в семейството на англиканския свещеник Джерард Кер Оливие и Агнес Луиз Крукендън. Произхожда от френски хугенотски род, от когото идва и фамилията му. Още като дете проявява интерес към театъра, а образованието му и стриктното възпитание на свещеническото семейство му помагат да развие дисциплина и сценично присъствие, които по-късно ще го превърнат в един от най-великите актьори на ХХ век.

Първите му успехи идват от театралната сцена, където изключителното му чувство за езика на Шекспир го отличава от връстниците му. През 1935 г. постига голям пробив, когато в „Ромео и Жулиета“ играе ту редом с Джон Гилгуд ролята на Ромео, ту на Меркуцио. Тогава младата актриса Вивиан Лий, едва започваща кариерата си, се влюбва в неговото изпълнение – любов, която скоро се пренася и извън сцената. През 1937 г. тя става неговата Офелия в постановка на „Хамлет“, играна в легендарния замък Елсинор в Дания. Три години по-късно двамата се женят, след като и двамата постигат световна слава – той с „Брулени хълмове“ (1939), тя с „Отнесени от вихъра“ (1939).

Киното ги събира няколко пъти – във филмите „Огън над Англия“ (1937), „21 дни заедно“ (1940) и „Тази жена Хамилтън“ (1941). По време на съвместните си проекти те се превръщат в една от най-бляскавите двойки на британския театър и кино, макар че връзката им често е белязана от напрежение и съперничество. Двамата участват и в нереализиран проект през 1944 г., когато заедно с Чарлз Бенет изследват истинска история за шотландско убийство – проект, който в крайна сметка остава незавършен, но показва колко задълбочен е подходът на Оливие към актьорската работа.

След брака си с Лий, който продължава две десетилетия, Оливие продължава да се утвърждава като актьор с огромен диапазон. През 1951 г. работи по филма „Кари“ (1952), адаптация по романа на Теодор Драйзер, докато Лий снима „Трамвай Желание“ (1951) и печели втория си „Оскар“. Макар „Кари“ да остава един от филмите, за които той рядко говори, Оливие продължава да впечатлява с изключителна дълбочина и човечност в ролите си.

Истински поврат настъпва с пиесата „Развлекателят“ (1957), в която създава образа на остаряващия комик Арчи Райс. Пиесата се пренася на Бродуей през 1958 г., а във филмовата адаптация от 1960 г. ролята на дъщерята е поверена на младата актриса Джоан Плаурайт, която по-късно става негова трета съпруга. Това е началото на един по-зрял и стабилен етап от живота му.

През годините Лорънс Оливие се превръща в символ на британската актьорска школа – артист, способен да изрича шекспировите реплики така естествено, сякаш сам ги създава в момента. Успява да съчетае театралната изтънченост с кино реализма, създавайки незабравими образи в класики като „Хамлет“, „Отело“, „Ричард III“ и „Хенри V“. Освен актьор, той е и талантлив режисьор, поставил нови стандарти за екранизация на Шекспир.

Лорънс Оливие остава една от най-влиятелните фигури в историята на киното и театъра – актьор, който превърна сцената в храм на човешките страсти и превъплъщението в изкуство.