Пол Нюман / Paul Newman

Екранна легенда, суперзвезда и човекът с най-известните сини очи в историята на киното Пол Леонард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Кливланд, Охайо, вторият син на Артър Зигмунд Нюман (починал през 1950 г.) и Тереза Фетско (починала през 1982 г.). По-големият му брат е Артър С. Нюман-младши, кръстен на баща им - еврейски бизнесмен, собственик на успешен магазин за спортни стоки и син на емигранти от Полша и Унгария. Майката на Нюман (родена като Терезия Фекова, дъщеря на Стефан Феко и Мария Поленак) е католичка словачка от Хомона, Птице (бивша Австро-Унгария), която става практикуваща християнка-ученичка. Тя и брат ѝ, чичото на Нюман - Джо, имали интерес към творческите изкуства и това се отразило и на него. Той играе в пиеси в началното училище и в гимназията. Семейство Нюман са заможни и Пол Нюман израства в заможния квартал Шейкър Хайтс. Преди да стане актьор, Нюман ръководи семейния магазин за спортни стоки в Кливланд, Охайо.

До 1950 г. 25-годишният Нюман е изключен от университета в Охайо, където членува в братството Phi Kappa Tau, заради невъздържано поведение (изпочупва колата на президента на колежа с буре бира), служи три години във военноморските сили на САЩ по време на Втората световна война като радиооператор, завършва колежа Kenyon в Охайо, жени се за първата си съпруга Жаклин "Джаки" Уитте (родена през 1929 г.) и има първото си дете, Скот. Същата година баща му умира. Когато в по-късните години става успешен, Нюман казва, че ако съжалява за нещо, то е, че баща му не е бил наблизо, за да види успеха му. Той връща Джаки в Шейкър Хайтс и той ръководи магазина на баща си за кратък период от време. След това, знаейки, че това не е пътят на кариерата, по който иска да поеме, той премества Джаки и Скот в Ню Хейвън, Кънектикът, където посещава Училището по драма към Йейлския университет.

Докато играе в една пиеса там, Нюман е забелязан от двама агенти, които го канят да дойде в Ню Йорк, за да продължи кариерата си като професионален актьор. След като се премества в Ню Йорк, той участва в гостувания в различни телевизионни сериали, а през 1953 г. идва големият пробив. Той получава ролята на дубльор на главната роля в успешната бродуейска пиеса "Пикник". Чрез тази пиеса се запознава с актрисата Джоан Удуърд (родена през 1930 г.), която също е дубльорка в пиесата. Въпреки че се разбират много добре и между тях съществува силно привличане, Нюман се жени и през същата година се ражда второто му дете - Сюзън. По това време Нюман е приет в много харесваното и популярно Нюйоркско актьорско студио, въпреки че всъщност не се явява на прослушване.

През 1954 г. излиза филмът "Сребърната чаша" (1954), в който Нюман се снима много неохотно. Смята, че изпълнението му в този костюмен епос е толкова лошо, че излиза с реклама на цяла страница в търговски вестник, в която се извинява за него на всеки, който може да го е гледал. Винаги се е срамувал от филма и се е забавлявал да го осмива. Веднага иска да се върне на сцената и играе в "Отчаяни часове". През 1956 г. получава възможност да изкупи вината си в света на киното, като се превъплъщава в образа на боксьора Роки Грациано във филма "Някой там горе ме харесва" (1956 г.), а критиците хвалят изпълнението му. През 1957 г., с няколко филма на сметката си, той получава роля в "Дългото, горещо лято" (1958 г.) с Джоан Удуърд в главната роля.

По време на снимките на този филм двамата разбират, че им е писано да бъдат заедно, а до този момент и тогавашната му съпруга Джаки, която дава развод на Нюман. Двамата с Удуърд се женят в Лас Вегас през януари 1958 г. След това имат три дъщери заедно и ги отглеждат в Уестпорт, Кънектикът. През 1959 г. Нюман получава първата си номинация за "Оскар" за най-добър актьор във филма "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958). През 60-те години на ХХ век Нюман става суперзвезда, тъй като се превръща в един от най-популярните актьори на десетилетието и получава още три номинации за "Оскар" за най-добър актьор - за филмите The Hustler (1961), Hud (1963) и Cool Hand Luke (1967). През 1968 г. дебютният му режисьорски опит "Рейчъл, Рейчъл" (1968) получава добри оценки и въпреки че филмът и Удуърд са номинирани за "Оскар", Нюман не е номиниран за най-добър режисьор. Въпреки това той печели награда "Златен глобус" за режисурата си. - И.И. превод