Емили Уотсън / Emily Watson

Емили Уотсън е родена и израснала в Лондон в семейството на Катрин, преподавателка по английски език, и Ричард Уотсън, архитект. Детството ѝ преминава спокойно и защитено, като още тогава проявява любопитство към литературата и сценичното изкуство. След гимназията записва английска литература в Университета в Бристол, където учи три години. Опитът ѝ да влезе в театрално училище първоначално е неуспешен, но тя не се отказва. През този период работи като чиновничка и сервитьорка, докато отново кандидатства и накрая е приета, което поставя основите на бъдещата ѝ актьорска кариера.

През 1992 година Емили се присъединява към Кралската шекспирова компания, където се изявява в класически пиеси и среща бъдещия си съпруг, актьора Джак Уотърс. Театралната сцена ѝ дава самочувствие и подготовка, но големият ѝ пробив идва през 1996 година, когато дебютира в киното в Breaking the Waves („Разбиване на вълните“) на Ларс фон Триер. Уотсън получава ролята на Бес Макнийл след отказа на Хелена Бонъм Картър, а изпълнението ѝ е толкова впечатляващо, че веднага ѝ носи номинация за „Оскар“ за най-добра актриса.

След този успех тя се утвърждава с поредица от значими роли. Във Великобритания участва в Metroland (1997) и The Mill on the Floss (1997), а първият ѝ филм, който я прави позната на американската публика, е драмата The Boxer (1997) с Даниел Дей-Люис. Истинският връх в ранната ѝ кариера е превъплъщението в Жаклин дю Пре във филма Hilary and Jackie (1998), където тя пресъздава трагичната история на виолончелистката с неподправена емоция и сила. Малко по-късно се включва в ансамбъла на Тим Робинс в Cradle Will Rock (1999), а ролята ѝ в Angela’s Ashes (1999) като майката Анджела затвърждава репутацията ѝ на актриса с дълбока драматична изразност.

През 2000-те години Уотсън разширява присъствието си в международното кино. След Trixie и The Luzhin Defence (2000), тя е част от звездния актьорски състав на Робърт Олтман в Gosford Park (2001). През 2002 г. има особено силна година с участия в Red Dragon – третата част от поредицата за Ханибал Лектър, в антиутопичния екшън Equilibrium и в Punch-Drunk Love на Пол Томас Андерсън, където играе срещу Адам Сандлър и показва различна, по-нежна и романтична страна на таланта си.

През годините Емили Уотсън многократно се връща и към театъра, доказвайки, че остава вярна на сцената. С изключителния си диапазон – от експресивни трагични образи до деликатни романтични роли – тя се утвърждава като една от най-уважаваните британски актриси на своето поколение.

В личния си живот живее в Лондон заедно със съпруга си Джак Уотърс, с когото са заедно от началото на 90-те. Известна е със своята скромност и отдаденост на изкуството, като продължава да бъде търсена както от европейски, така и от холивудски режисьори.