Шели Дювал / Shelley Duvall

Шели Алексис Дювал е родена на 7 юли 1949 г. във Форт Уърт, щата Тексас, в семейството на брокерката на недвижими имоти Боби Рут Масенгейл и адвоката Робърт Ричардсън Дювал. Израснала е в Хюстън заедно с тримата си братя – Скот, Шейн и Стюарт. Като дете е била изпълнена с енергия и въображение, често тичала из къщата, заради което майка ѝ с чувство за хумор я наричала „Маниакалната мишка“. Въпреки това още тогава в нея личи артистична душа – прекарвала часове в рисуване и измисляне на истории.

След като завършва гимназията „Уолтрип“, Шели известно време работи като продавачка на козметика. Съдбата ѝ обаче се обръща през 1970 г., когато по време на местно парти е забелязана от търсачи на таланти, работещи за режисьора Робърт Олтман. Той вижда в нея нещо особено и ѝ предлага малка роля във филма *Брюстър Макклауд*. Така започва дългото ѝ сътрудничество с Олтман, който я включва и в следващите си проекти – *Маккейб и госпожа Милър* (1971), *Крадци като нас* (1974) и *Нашвил* (1975). Уникалната ѝ визия и естествената ѝ игра бързо я превръщат в отличителна фигура в американското кино.

Най-голямото признание идва през 1977 г., когато играе главната роля на Мил Ламоро в *3 жени* – филм на Олтман, който ѝ носи наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан. Същата година се появява и в *Ани Хол* на Уди Алън, както и във филма *Берни си скубе косата*. Дювал се превръща в име, свързвано с необикновени, емоционални и често странни героини.

Истинският ѝ пробив при масовата публика идва през 1980 г. с ролята на Уенди Торънс в *Сиянието* на Стенли Кубрик, където си партнира с Джак Никълсън. Заснемането на филма обаче се превръща в изпитание – Кубрик е известен със своя перфекционизъм и я подлага на изключително напрежение, за да постигне автентична уплаха. Сцената с бейзболната бухалка е заснета цели 127 пъти – рекорд в историята на киното. Макар преживяването да оставя следа върху психиката ѝ, ролята я прави безсмъртна в историята на хоръра.

Година по-късно отново работи с Олтман – този път като Олив Ойл в музикалната адаптация *Попай* (1980) с Робин Уилямс. Първоначално отказва заради подигравки в детството, когато са я сравнявали с героинята, но в крайна сметка постига очарователно изпълнение и дори изпява няколко запомнящи се песни, сред които *He Needs Me*.

През 80-те години продължава да снима във филми като *Бандити на времето* (1981), *Франкенуини* (1984) и *Роксана* (1987). Паралелно с това започва да продуцира телевизионни предавания. Вдъхновена от любовта си към приказките, създава компанията *Platypus Productions* и през 1982 г. стартира успешния сериал *Театър на приказките* (*Faerie Tale Theatre*), в който участва и сама. Продукцията се излъчва пет години по *Showtime* и се превръща в културен феномен, събирайки едни от най-големите звезди на Холивуд. Следват проектите *Приказки и легенди* (*Tall Tales and Legends*), за който е номинирана за „Еми“, както и *Кошмарни класики* и *Истории за лека нощ на Шели Дювал*.

През 90-те години продължава с актьорски участия в комедии като *Командос от предградията* (1991), *Промяна на навиците* (1997) и *Домашни пържени картофи* (1998), а по телевизията се появява в сериали като *Фрейзър*, *Законът на Лос Анджелис* и *Уишбоун*.

През 1990 г. по време на снимките на *Mother Goose Rock 'n' Rhyme* се запознава с музиканта Дан Гилрой, с когото остава до днес. В края на десетилетието постепенно се оттегля от актьорството и продуцентството, отдавайки се на по-тих живот. От 1994 г. живее в Бланко, Тексас, където се грижи за животните си и пише поезия.

Шели Дювал остава една от най-оригиналните фигури в американското кино – актриса с уникална визия, искрена чувствителност и смелост да бъде различна. Макар в последните години да се отдалечава от публичността, приносът ѝ към независимото кино и телевизията от 80-те остава траен и вдъхновяващ пример за артистична независимост и вътрешна сила.