Робърт Дювал / Robert Duvall

Робърт Селдън Дювал е роден на 5 януари 1931 г. в Сан Диего, Калифорния, в семейство на Милдред Вирджиния, аматьорска актриса, и Уилям Хауърд Дювал, професионален военен, който достига до адмиралски чин. Израства с усещане за дисциплина и изкуство – от баща си наследява твърдост и ред, а от майка си – любов към театъра. След като завършва колежа „Принсипиа“ в Илинойс през 1953 г. със специалност драматургия, служи две години в армията. През 1955 г. заминава за Ню Йорк и започва обучение в престижната театрална школа *Neighborhood Playhouse* под ръководството на Санфорд Майснър, където негови състуденти са Дъстин Хофман и Джийн Хекман. Именно в този период започва приятелство, което бележи ранните му години в актьорството.

Кариерата му тръгва от театралната сцена в Ню Йорк, където впечатлява с интензивни и реалистични изпълнения. През 1962 г. получава първата си запомняща се филмова роля – мистериозния Бу Радли в класиката „Да убиеш присмехулник“, препоръчан лично от драматурга Хортън Фут. Следват силни участия в „Преследване“ (1966), „Хората на дъжда“ (1969) на Франсис Форд Копола и култови продукции като „Истински пясък“ (1969) и „M*A*S*H“ (1970). В началото на 70-те той вече е сред най-търсените характерни актьори, а с ролята на адвоката Том Хаген в „Кръстникът“ (1972) и продължението му се утвърждава като едно от лицата на новото поколение холивудска драма, получавайки първата си номинация за „Оскар“.

През следващите години Дювал се изявява както в поддържащи, така и в главни роли. Незабравим остава като подполковник Килгор в „Апокалипсис сега“ (1979), където изрича легендарната реплика: „Обичам миризмата на напалм сутрин“. Тази роля му носи втора номинация за „Оскар“ и статут на култова фигура. В същата година блести и във „Великият Сантини“, а през 1983 г. печели „Оскар“ за най-добър актьор с изключителното си превъплъщение в „Нежни милувки“.

Дювал успява да се наложи не само в киното, но и в телевизията. През 1989 г. влиза в образа на тексаския рейнджър Гъс Маккрей в минисериала „Самотен гълъб“, който му носи огромно признание и номинация за „Еми“. През 90-те години впечатлява с образа на Йосиф Сталин в телевизионната драма „Сталин“ (1992), както и с превъплъщението си в нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман в „Човекът, който залови Айхман“ (1996).

Освен актьор, Дювал е и режисьор. През 1997 г. създава „Апостолът“, където пише сценария, режисира и играе главната роля на проповедник, бягащ от закона. Филмът е високо оценен и му носи поредна номинация за „Оскар“. Сред другите му режисьорски проекти са „Анджело, моя любов“ (1983) и „Убийствено танго“ (2002).

В по-късните години Дювал остава активен и търсен, като продължава да се появява в значими продукции и да получава награди. Неговата кариера е белязана от способността да се превъплъщава напълно в сложни, често морално двусмислени герои, което го прави един от най-големите майстори на натуралистичното кино.

Днес Робърт Дювал е признат като един от най-великите американски актьори – артист, чиято филмография е изпълнена с емблематични роли, оставили дълбока следа в историята на киното и доказали, че неговият талант е равностоен на този на легенди като Спенсър Трейси и Марлон Брандо.