Фил Хартмън, роден като Филип Едуард Хартман на 24 септември 1948 г. в Брантфорд, Онтарио, израства в голямо семейство – едно от осем деца на Дорис Маргарит и Рупърт Льобиг Хартман, търговец по професия. Родът му съчетава германски, ирландски и английски корени. Около десетата му година семейството се премества в Съединените щати, а детството му преминава в Кънектикът и Южна Калифорния. Дори след получаването на американско гражданство в началото на 90-те той никога не прекъсва връзката си с Канада – родният му град поставя паметна плоча в негова чест, а в Торонто и до днес съществува награда на негово име за млади комедийни таланти.
Първоначално Хартмън не тръгва към сцената, а към изкуството – изучава графичен дизайн в Калифорнийския щатски университет и започва да работи като графичен художник, създавайки обложки за групи като Crosby, Stills, Nash & Young и Poco. Успоредно с това през 1975 г. се присъединява към комедийната трупа The Groundlings. Точно там се променя животът му: в нея среща Пол Рубенс и Джон Ловиц, с които не само създава трайни приятелства, но и емблематични персонажи. Заедно с Рубенс те измислят Пи-Уи Хърман, а Хартмън дори участва в Pee-wee’s Playhouse като морския пират Captain Carl.
Комедийният му талант го отвежда на най-голямата телевизионна сцена. През 1986 г. става част от Saturday Night Live и остава там осем сезона – период, в който се превръща в едно от основните лица на шоуто. Неговите превъплъщения – Франк Синатра, Роналд Рейгън, Бил Клинтън, Барбара Буш и десетки други – показват невероятен диапазон и умение да балансира между остра сатира и елегантен хумор. Наричат го „лепилото“ на SNL, защото умее да държи екипа заедно и да помага на младите сценаристи да развиват идеите си. Паралелно с това става изключително разпознаваем с гласовата си работа в „Семейство Симпсън“, където озвучава култовите Трой Макклур и адвоката Лайънъл Хътц – роли, които остават сред най-любимите в цялата история на сериала.
След като напуска SNL през 1994 г., Хартмън се насочва към сериалите и филмите. В „NewsRadio“ създава едно от най-запомнящите се комедийни превъплъщения – арогантния, но неподражаем радиоводещ Бил Макнийл. Появява се и в киното в продукции като „Greedy“, „Houseguest“, „Jingle All the Way“, „Sgt. Bilko“ и последния му игрален филм „Small Soldiers“. Последната му работа в кариерата е в английския дублаж на „Kiki’s Delivery Service“, където придава характерния си хумор на котката Джиджи.
Извън сцената и екрана Хартмън е известен като тих, любезен и чувствителен човек. Обожава да прекарва време в морето – яхтингът, сърфирането и Каталина Айлънд са негови лични убежища, а в завещанието си изрично посочва желанието прахът му да бъде разпръснат именно там.
Животът му завършва трагично на 28 май 1998 г., когато е убит в дома си в Енсино от съпругата си Брин, която по-късно отнема и собствения си живот. Зад тях остават двете им деца, Шон и Бърджън. Въпреки трагедията, която бележи края му, наследството на Фил Хартмън продължава да живее – в иконите, които озвучи, персонажите, които създаде, и начина, по който поколение комици говори за него: като за изключителен артист и човек, който тихо, но категорично остави следа в американската комедия.
Фил Хартмън, роден като Филип Едуард Хартман на 24 септември 1948 г. в Брантфорд, Онтарио, израства в голямо семейство – едно от осем деца на Дорис Маргарит и Рупърт Льобиг Хартман, търговец по професия. Родът му съчетава германски, ирландски и английски корени. Около десетата му година семейството се премества в Съединените щати, а детството му преминава в Кънектикът и Южна Калифорния. Дори след получаването на американско гражданство в началото на 90-те той никога не прекъсва връзката си с Канада – родният му град поставя паметна плоча в негова чест, а в Торонто и до днес съществува награда на негово име за млади комедийни таланти.
Първоначално Хартмън не тръгва към сцената, а към изкуството – изучава графичен дизайн в Калифорнийския щатски университет и започва да работи като графичен художник, създавайки обложки за групи като Crosby, Stills, Nash & Young и Poco. Успоредно с това през 1975 г. се присъединява към комедийната трупа The Groundlings. Точно там се променя животът му: в нея среща Пол Рубенс и Джон Ловиц, с които не само създава трайни приятелства, но и емблематични персонажи. Заедно с Рубенс те измислят Пи-Уи Хърман, а Хартмън дори участва в Pee-wee’s Playhouse като морския пират Captain Carl.
Комедийният му талант го отвежда на най-голямата телевизионна сцена. През 1986 г. става част от Saturday Night Live и остава там осем сезона – период, в който се превръща в едно от основните лица на шоуто. Неговите превъплъщения – Франк Синатра, Роналд Рейгън, Бил Клинтън, Барбара Буш и десетки други – показват невероятен диапазон и умение да балансира между остра сатира и елегантен хумор. Наричат го „лепилото“ на SNL, защото умее да държи екипа заедно и да помага на младите сценаристи да развиват идеите си. Паралелно с това става изключително разпознаваем с гласовата си работа в „Семейство Симпсън“, където озвучава култовите Трой Макклур и адвоката Лайънъл Хътц – роли, които остават сред най-любимите в цялата история на сериала.
След като напуска SNL през 1994 г., Хартмън се насочва към сериалите и филмите. В „NewsRadio“ създава едно от най-запомнящите се комедийни превъплъщения – арогантния, но неподражаем радиоводещ Бил Макнийл. Появява се и в киното в продукции като „Greedy“, „Houseguest“, „Jingle All the Way“, „Sgt. Bilko“ и последния му игрален филм „Small Soldiers“. Последната му работа в кариерата е в английския дублаж на „Kiki’s Delivery Service“, където придава характерния си хумор на котката Джиджи.
Извън сцената и екрана Хартмън е известен като тих, любезен и чувствителен човек. Обожава да прекарва време в морето – яхтингът, сърфирането и Каталина Айлънд са негови лични убежища, а в завещанието си изрично посочва желанието прахът му да бъде разпръснат именно там.
Животът му завършва трагично на 28 май 1998 г., когато е убит в дома си в Енсино от съпругата си Брин, която по-късно отнема и собствения си живот. Зад тях остават двете им деца, Шон и Бърджън. Въпреки трагедията, която бележи края му, наследството на Фил Хартмън продължава да живее – в иконите, които озвучи, персонажите, които създаде, и начина, по който поколение комици говори за него: като за изключителен артист и човек, който тихо, но категорично остави следа в американската комедия.
September 24, 1948-28.05.1998 – Brantford, Ontario, Canada