Алфред Хичкок / Alfred Hitchcock

Алфред Джоузеф Хичкок е роден в Лейтънстоун, Есекс, в семейство на дребен търговец – баща му Уилям държи зеленчукова будка в Източен Лондон, а майка му Ема се грижи за дома и трите им деца. Произхожда от семейство със смесени английско-ирландски корени и израства в строго католическа среда, посещавайки колежа „Сейнт Игнейшъс“, ръководен от йезуити. Въпреки дисциплината на това възпитание, още като тийнейджър открива магията на киното – посещава салоните редовно и чете американски филмови списания, без да подозира, че самият той ще промени езика на киното завинаги.

Първата му работа няма нищо общо с филмите – през 1915 г. е нает като оценител в Henley Telegraph and Cable Company. През 1919 г. постъпва в киностудиото Famous Players-Lasky като дизайнер на надписи към нямите филми – професия, която му дава пряк контакт с визуалния разказ. Именно там среща Алма Ревил, талантлива монтажистка и сценарист, с която по-късно ще изгради едно от най-значимите творчески партньорства в историята на киното.

Първите му режисьорски опити са белязани от неочаквани обстоятелства. В Always Tell Your Wife (1923) довършва филма вместо заболелия режисьор. „Number 13“ така и не вижда бял свят заради фалит на студиото, но Хичкок не се отказва. През 1925 г. режисира „The Pleasure Garden“, а две години по-късно създава първия си истински „хичкоковски“ филм – „The Lodger“, който определя визуалния стил и психологическото напрежение, с които ще бъде свързван цял живот. През 1927 г. се жени за Алма Ревил, а година по-късно се ражда дъщеря им Патриша.

През 30-те години изгражда силна филмография във Великобритания – „The Lady Vanishes“ и „Jamaica Inn“ му носят международно признание и привличат вниманието на Холивуд. През 1940 г. Хичкок се премества в Америка, където под ръководството на продуцента Дейвид О. Селзник създава „Rebecca“ – филмът, с който печели „Оскар“ за най-добър филм и утвърждава името му като майстор на психологическия трилър.

Оттук нататък студиата започват да използват името му като марка – „Alfred Hitchcock’s Psycho“, „Alfred Hitchcock’s Frenzy“, „Family Plot“. Той се превръща в режисьора, който държи зрителя на ръба между страх, напрежение и интелектуално удоволствие. Интересът му към чистото визуално разказване – камера, монтаж, перспектива – го прави ключова фигура за развитието на езика на киното. Умее да съчетава художествената смелост с комерсиален успех – нещо, в което малцина са успявали толкова последователно.

През 70-те години здравето му започва да се влошава. Докато снима „Frenzy“, Алма претърпява парализиращ инсулт, а той самият развива стенокардия и бъбречни проблеми. Въпреки това работи по последния си нереализиран проект „The Short Night“, като продължава да сътрудничи с млади сценаристи и да мисли за следващ филм. През 1979 г. получава отличието AFI Lifetime Achievement Award и отправя прочутата благодарност към Алма – жената, която е била негов сътворец на екрана, партньор в живота и човекът, без когото нито един негов филм не би бил същият.

В края на 1979 г. е удостоен с рицарско звание, превръщайки се в сър Алфред Хичкок. Умира на 29 април 1980 г. в Лос Анджелис. На погребението му присъстват стотици – режисьори, актьори и колеги, сред които Мел Брукс, Тъпи Хедрън, Джанет Лий и Франсоа Трюфо, който приживе го нарича „единственият режисьор, когото няма как да имитираш, без да изглежда като признание“.

Наследството на Хичкок остава неизмеримо – режисьор, който превръща страха в изкуство, и човек, който пренаписва правилата на киното, без никога да спира да мисли за следващия кадър.