Колко филма и сериала с Лино Вентура има във Filmitena?
Към момента с профила са свързани 6 заглавия. Списъкът се допълва при добавяне на нови продукции и роли.
Благодарим! Сигналът е изпратен и ще бъде прегледан.
Профил и филмография
Филми с Лино Вентура: пълна филмография
Lino Ventura
Филми, сериали и роли на Лино Вентура, подредени по година, IMDb рейтинг и популярност. По-долу ще откриеш и биографична информация и свързани новини.
6
свързани заглавия
1
добавяния в любими
2 451
преглеждания
Филми и сериали
6
Филмография на Лино Вентура
Най-новите свързани заглавия са Сто дни в Палермо (1984), Неделните любовници (1980), Докосването на медузата (1978), Височайши трупове (1976), Търсачи на приключения (1967).
Показани са 6 свързани заглавия за избрания филтър.
Архив на участията
Всички роли на Лино Вентура
Разширеният списък може да включва филми, сериали, късометражни продукции и други екранни участия. Заглавията, които вече присъстват във Filmitena, водят към подробната им страница.
Отвори пълния списък с роли
Актьор
- La rumba (1987) – Un caïd
- Sword of Gideon (1986) – Papa
- Les misérables (1985) – Jean Valjean
- Сто дни в Палермо / Cento giorni a Palermo (1984) – General Carlo Dalla Chiesa
- La 7ème cible (1984) – Bastien Grimaldi
- La jonque chinoise (1984)
- Le ruffian (1983) – Aldo
- Espion, lève-toi (1982) – Sébastien Grenier
- Les Misérables (1982) – Jean Valjean
- The Grilling (1981) – Inspector Antoine Gallien
- Неделните любовници / Sunday Lovers (1980) – François Quérole
- L'homme en colère (1979) – Romain Dupre
- Докосването на медузата / The Medusa Touch (1978) – Detective-inspector Brunel
- Un papillon sur l'épaule (1978) – Roland Fériaud
- Illustrious Corpses (1976) – Inspector Amerigo Rogas
- The Cage (1975) – Julien
- The French Detective (1975) – Le commissaire Verjeat
- The Slap (1974) – Jean Douléan
- Tough Guys (1974) – Father Charlie
- A Pain in the Ass (1973) – Ralf Milan
- Escape to Nowhere (1973) – Anton Haliakov
- Far West (1973) – Le prisonnier
- Happy New Year (1973) – Simon
- La raison du plus fou (1973) – Le deuxième motard
- Money Money Money (1972) – Lino Massaro
- The Valachi Papers (1972) – Vito Genovese
- Diamond Bikini (1971) – Sagamore Noonan
- Rum Runners (1971) – Cornelius von Zeelinga
- Last Known Address (1970) – L'inspecteur principal Marceau Leonetti
- Army of Shadows (1969) – Philippe Gerbier
- The Sicilian Clan (1969) – Commissaire Le Goff
- Birds of Prey (1968) – Le rapace
- Deux Romains en Gaule (1967) – L'Écossais
- The Last Adventure (1967) – Roland
- Le deuxième souffle (1966) – Gustave 'Gu' Minda
- Let's Not Get Angry (1966) – Antoine Beretto
- To Skin a Spy (1966) – Pascal Fabre
- Cloportes (1965) – Alphonse Maréchal dit Le Malin
- The Dictator's Guns (1965) – Jacques Cournot
- The Wise Guys (1965) – Laurent
- Greed in the Sun (1964) – Hervé Marec dit 'Le plouc'
- Llanto por un bandido (1964) – El Lutos
- The Great Spy Chase (1964) – Francis Lagneau
- The Monocle (1964) – Elie's Client
- Crooks in Clover (1963) – Fernand Naudin
- Le Serpent de Gibraltar (1963)
- Three Penny Opera (1963) – 'Tiger' Brown
- Carmen di Trastevere (1962) – Vincenzo, the Kingpin
- Hitch-Hike (1962) – Paul le conducteur de l'autobus
- Le bateau d'Émile (1962) – Émile Bouet
- The Devil and the Ten Commandments (1962) – Garigny
- Il re di Poggioreale (1961) – Il bandito
- La ragazza in vetrina (1961) – Federico
- Taxi for Tobruk (1961) – le brigadier Theo Dumas
- The Last Judgment (1961) – Il padre di Giovanna
- The Lions Are Loose (1961) – Le docteur André Challenberg
- Mistress of the World (1960) – Biamonte
- The Big Risk (1960) – Abel Davos
- 125 rue Montmartre (1959) – Pascal Cazalis
- Douze heures d'horloge (1959) – Albert Fourbieux
- Пътят на младостта / Le chemin des écoliers (1959) – Tiercelin
- Marie-Octobre (1959) – Carlo Bernardi - patron de boîte de nuit
- Pensione Edelweiss (1959) – Borcher
- The Tiger Attacks (1959) – Paul Lamiani
- Witness in the City (1959) – Ancelin
- Elevator to the Gallows (1958) – Le commissaire Cherrier
- Inspector Maigret (1958) – L'inspecteur Torrence
- Montparnasse 19 (1958) – Morel
- The Mask of the Gorilla (1958) – Géo Paquet - dit le Gorille
- Action immédiate (1957) – Bérès
- Dishonorable Discharge (1957) – Paulo - l'amant de Claire
- L'étrange Monsieur Steve (1957) – Denis
- Le feu aux poudres (1957) – Legentil
- Speaking of Murder (1957) – Pepito
- Trois jours à vivre (1957) – Lino Ferrari
- Crime and Punishment (1956) – Gustave Messonnier
- Law of the Streets (1956) – Mario
- Razzia (1955) – Roger le Catalan
- Don't Touch the Loot (1954) – Angelo Fraiser
За личността
Биография на Лино Вентура
Лино Вентура е един от най-обичаните актьори на френското кино – мъж с неподправен чар, сурово присъствие и дълбока човечност, която надхвърля екранните му образи. Роден е като Анджолино Джозеф Паскал Вентура на 14 юли 1919 г. в Парма, Италия, в семейството на Джовани и Луиза Вентура. Когато е още дете, семейството се премества в Париж, където Лино израства и започва да се чувства повече французин, отколкото италианец. Напуска училище едва на осемгодишна възраст и дълго време сменя различни професии – от чирак в автосервиз до хамалин, търсейки своето място в живота.
На 23 години се жени за своята любима Одeт, с която ще остане до края на живота си. Семейството има четири деца и винаги е било неговият стабилен център, независимо от бурите на славата.
Неочаквано съдбата му се променя, когато открива своята страст към спорта. Започва да се състезава в класическа борба и до 1950 г. вече е европейски шампион. Кариерата му на ринга приключва внезапно след тежка контузия, но именно тази случайност отваря нова страница в живота му. През 1954 г. режисьорът Жак Бекер търси автентични „груби типове“ за своя криминален филм *Grisbi* (*Не пипай плячката*) и избира 34-годишния Вентура, който до този момент няма никакъв актьорски опит. Срещата с легендата Жан Габен променя всичко – Габен вижда в него естествен талант и му помага да се наложи в киното.
След този дебют Лино започва да се снима все по-често, първоначално в ролята на престъпници и антагонисти. Но скоро успява да разшири амплоато си и през 60-те години се превръща в една от най-разпознаваемите фигури на френския екран – актьор, способен да изиграе както твърд полицай, така и уязвим човек с морални противоречия. Сред най-емблематичните му роли са в *Le deuxième souffle* (*Второ дихание*, 1966), *L’Armée des ombres* (*Армията в сянка*, 1969) на Жан-Пиер Мелвил, и *La bonne année* (*Честита нова година*, 1973), където показва по-мека и човечна страна на своя екранен образ.
Вентура често играе герои, носещи тежестта на света върху плещите си – мъже, които са преживели загуби, но не са изгубили достойнството си. Затова публиката го обича не само като звезда, а като човек, в когото разпознава силата и болката на всекидневния живот. Ролите му на измъчени или морално разкъсани мъже – като в *Witness in the City* (1959), *The French Detective* (1975) и *The Grilling* (1981) – се превръщат в емблема на неговия стил: минималистична игра, наситена с достойнство и сдържани емоции.
През 70-те години се снима и в международни продукции, сред които *The Valachi Papers* (1972) редом до Чарлз Бронсън, където играе мафиотския бос Вито Дженовезе. В края на кариерата си се завръща към класиката – през 1982 г. изиграва Жан Валжан в телевизионната адаптация на *Клетниците*, за която получава номинация за наградата „Сезар“.
Лино Вентура умира от сърдечен удар през 1987 г. на 68-годишна възраст, оставяйки след себе си впечатляващо кинонаследство и 45-годишен брак с Одeт. Неговата дъщеря Милин, която посвещава живота си на благотворителност, загива трагично при самолетна катастрофа през 1998 г., а съпругата му го надживява до 2013 г.
Днес Вентура остава символ на честното и човешко актьорство – мъж, който не се нуждаеше от изкуствена поза, за да излъчва сила. Той беше истинският „твърд човек“ на френското кино – с лице, белязано от живота, и с душа, която никога не престана да търси справедливост.
Бързи отговори