Колко филма и сериала с Лино Вентура има във Filmitena?
Към момента с профила са свързани 6 заглавия. Списъкът се допълва при добавяне на нови продукции и роли.
Благодарим! Сигналът е изпратен и ще бъде прегледан.
Профил и филмография
Филми с Лино Вентура: пълна филмография
Lino Ventura
Филми, сериали и роли на Лино Вентура, подредени по година, IMDb рейтинг и популярност. По-долу ще откриеш и биографична информация и свързани новини.
6
свързани заглавия
1
добавяния в любими
2 451
преглеждания
Филми и сериали
6
Филмография на Лино Вентура
Най-новите свързани заглавия са Сто дни в Палермо (1984), Неделните любовници (1980), Докосването на медузата (1978), Височайши трупове (1976), Търсачи на приключения (1967).
Няма заглавия за избрания филтър.
Избери „Всички“, за да видиш наличната филмография.
Архив на участията
Всички роли на Лино Вентура
Разширеният списък може да включва филми, сериали, късометражни продукции и други екранни участия. Заглавията, които вече присъстват във Filmitena, водят към подробната им страница.
Отвори пълния списък с роли
Актьор
- La rumba (1987) – Un caïd
- Sword of Gideon (1986) – Papa
- Les misérables (1985) – Jean Valjean
- Сто дни в Палермо / Cento giorni a Palermo (1984) – General Carlo Dalla Chiesa
- La 7ème cible (1984) – Bastien Grimaldi
- La jonque chinoise (1984)
- Le ruffian (1983) – Aldo
- Espion, lève-toi (1982) – Sébastien Grenier
- Les Misérables (1982) – Jean Valjean
- The Grilling (1981) – Inspector Antoine Gallien
- Неделните любовници / Sunday Lovers (1980) – François Quérole
- L'homme en colère (1979) – Romain Dupre
- Докосването на медузата / The Medusa Touch (1978) – Detective-inspector Brunel
- Un papillon sur l'épaule (1978) – Roland Fériaud
- Illustrious Corpses (1976) – Inspector Amerigo Rogas
- The Cage (1975) – Julien
- The French Detective (1975) – Le commissaire Verjeat
- The Slap (1974) – Jean Douléan
- Tough Guys (1974) – Father Charlie
- A Pain in the Ass (1973) – Ralf Milan
- Escape to Nowhere (1973) – Anton Haliakov
- Far West (1973) – Le prisonnier
- Happy New Year (1973) – Simon
- La raison du plus fou (1973) – Le deuxième motard
- Money Money Money (1972) – Lino Massaro
- The Valachi Papers (1972) – Vito Genovese
- Diamond Bikini (1971) – Sagamore Noonan
- Rum Runners (1971) – Cornelius von Zeelinga
- Last Known Address (1970) – L'inspecteur principal Marceau Leonetti
- Army of Shadows (1969) – Philippe Gerbier
- The Sicilian Clan (1969) – Commissaire Le Goff
- Birds of Prey (1968) – Le rapace
- Deux Romains en Gaule (1967) – L'Écossais
- The Last Adventure (1967) – Roland
- Le deuxième souffle (1966) – Gustave 'Gu' Minda
- Let's Not Get Angry (1966) – Antoine Beretto
- To Skin a Spy (1966) – Pascal Fabre
- Cloportes (1965) – Alphonse Maréchal dit Le Malin
- The Dictator's Guns (1965) – Jacques Cournot
- The Wise Guys (1965) – Laurent
- Greed in the Sun (1964) – Hervé Marec dit 'Le plouc'
- Llanto por un bandido (1964) – El Lutos
- The Great Spy Chase (1964) – Francis Lagneau
- The Monocle (1964) – Elie's Client
- Crooks in Clover (1963) – Fernand Naudin
- Le Serpent de Gibraltar (1963)
- Three Penny Opera (1963) – 'Tiger' Brown
- Carmen di Trastevere (1962) – Vincenzo, the Kingpin
- Hitch-Hike (1962) – Paul le conducteur de l'autobus
- Le bateau d'Émile (1962) – Émile Bouet
- The Devil and the Ten Commandments (1962) – Garigny
- Il re di Poggioreale (1961) – Il bandito
- La ragazza in vetrina (1961) – Federico
- Taxi for Tobruk (1961) – le brigadier Theo Dumas
- The Last Judgment (1961) – Il padre di Giovanna
- The Lions Are Loose (1961) – Le docteur André Challenberg
- Mistress of the World (1960) – Biamonte
- The Big Risk (1960) – Abel Davos
- 125 rue Montmartre (1959) – Pascal Cazalis
- Douze heures d'horloge (1959) – Albert Fourbieux
- Пътят на младостта / Le chemin des écoliers (1959) – Tiercelin
- Marie-Octobre (1959) – Carlo Bernardi - patron de boîte de nuit
- Pensione Edelweiss (1959) – Borcher
- The Tiger Attacks (1959) – Paul Lamiani
- Witness in the City (1959) – Ancelin
- Elevator to the Gallows (1958) – Le commissaire Cherrier
- Inspector Maigret (1958) – L'inspecteur Torrence
- Montparnasse 19 (1958) – Morel
- The Mask of the Gorilla (1958) – Géo Paquet - dit le Gorille
- Action immédiate (1957) – Bérès
- Dishonorable Discharge (1957) – Paulo - l'amant de Claire
- L'étrange Monsieur Steve (1957) – Denis
- Le feu aux poudres (1957) – Legentil
- Speaking of Murder (1957) – Pepito
- Trois jours à vivre (1957) – Lino Ferrari
- Crime and Punishment (1956) – Gustave Messonnier
- Law of the Streets (1956) – Mario
- Razzia (1955) – Roger le Catalan
- Don't Touch the Loot (1954) – Angelo Fraiser
За личността
Биография на Лино Вентура
Лино Вентура е един от най-обичаните актьори на френското кино – мъж с неподправен чар, сурово присъствие и дълбока човечност, която надхвърля екранните му образи. Роден е като Анджолино Джозеф Паскал Вентура на 14 юли 1919 г. в Парма, Италия, в семейството на Джовани и Луиза Вентура. Когато е още дете, семейството се премества в Париж, където Лино израства и започва да се чувства повече французин, отколкото италианец. Напуска училище едва на осемгодишна възраст и дълго време сменя различни професии – от чирак в автосервиз до хамалин, търсейки своето място в живота.
На 23 години се жени за своята любима Одeт, с която ще остане до края на живота си. Семейството има четири деца и винаги е било неговият стабилен център, независимо от бурите на славата.
Неочаквано съдбата му се променя, когато открива своята страст към спорта. Започва да се състезава в класическа борба и до 1950 г. вече е европейски шампион. Кариерата му на ринга приключва внезапно след тежка контузия, но именно тази случайност отваря нова страница в живота му. През 1954 г. режисьорът Жак Бекер търси автентични „груби типове“ за своя криминален филм *Grisbi* (*Не пипай плячката*) и избира 34-годишния Вентура, който до този момент няма никакъв актьорски опит. Срещата с легендата Жан Габен променя всичко – Габен вижда в него естествен талант и му помага да се наложи в киното.
След този дебют Лино започва да се снима все по-често, първоначално в ролята на престъпници и антагонисти. Но скоро успява да разшири амплоато си и през 60-те години се превръща в една от най-разпознаваемите фигури на френския екран – актьор, способен да изиграе както твърд полицай, така и уязвим човек с морални противоречия. Сред най-емблематичните му роли са в *Le deuxième souffle* (*Второ дихание*, 1966), *L’Armée des ombres* (*Армията в сянка*, 1969) на Жан-Пиер Мелвил, и *La bonne année* (*Честита нова година*, 1973), където показва по-мека и човечна страна на своя екранен образ.
Вентура често играе герои, носещи тежестта на света върху плещите си – мъже, които са преживели загуби, но не са изгубили достойнството си. Затова публиката го обича не само като звезда, а като човек, в когото разпознава силата и болката на всекидневния живот. Ролите му на измъчени или морално разкъсани мъже – като в *Witness in the City* (1959), *The French Detective* (1975) и *The Grilling* (1981) – се превръщат в емблема на неговия стил: минималистична игра, наситена с достойнство и сдържани емоции.
През 70-те години се снима и в международни продукции, сред които *The Valachi Papers* (1972) редом до Чарлз Бронсън, където играе мафиотския бос Вито Дженовезе. В края на кариерата си се завръща към класиката – през 1982 г. изиграва Жан Валжан в телевизионната адаптация на *Клетниците*, за която получава номинация за наградата „Сезар“.
Лино Вентура умира от сърдечен удар през 1987 г. на 68-годишна възраст, оставяйки след себе си впечатляващо кинонаследство и 45-годишен брак с Одeт. Неговата дъщеря Милин, която посвещава живота си на благотворителност, загива трагично при самолетна катастрофа през 1998 г., а съпругата му го надживява до 2013 г.
Днес Вентура остава символ на честното и човешко актьорство – мъж, който не се нуждаеше от изкуствена поза, за да излъчва сила. Той беше истинският „твърд човек“ на френското кино – с лице, белязано от живота, и с душа, която никога не престана да търси справедливост.
Бързи отговори