Антъни Хигинс / Anthony Higgins

Антъни Хигинс е роден на 9 май 1947 г. в Източен Нортхемптъншър, Англия, в семейство с ирландски корени. Родителите му се установяват там малко преди Втората световна война, като баща му намира работа като строител за американските военни бази. В младежките си години Антъни работи различни професии – бил е касапин и помощник-строител, преди да опита в журналистиката. Решаващ обрат настъпва, когато приятел го завежда на уикенд курс по актьорско майсторство при актрисата Маргарета Скот, която разпознава таланта му и го насърчава да поеме по сценичния път.

През 1964 г. Хигинс печели стипендия за Birmingham School of Speech and Dramatic Arts и три години по-късно вече е част от трупата на Birmingham Repertory Theater. Там бързо получава главни роли, включително Ромео и Касио в „Отело“. Неговата интерпретация на Едмънд Тайрън в „Дългото пътуване на деня към нощта“ му носи покана от легендарния Джон Хюстън за кино дебюта „A Walk with Love and Death“ (1969). В първите си филмови години често използва името Антъни Корлан (моминското име на майка му).

През 70-те и 80-те години Хигинс изиграва редица ярки роли – от култовия хорър „Vampire Circus“ (1972) до изключително въздействащия „The Draughtsman’s Contract“ (1982) на Питър Грийнауей, където изпълнението му е определяно като съчетание на „арогантност и невинност“. В телевизията става разпознаваем с „Eagle of the Ninth“ (1977), а на сцената печели престижната награда на *Time Out* за най-добър актьор през 1979 г. за работата си с Royal Shakespeare Company.

Сред емблематичните му екранни изяви е ролята на нацисткия злодей в „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981), както и необичайното постижение да играе и Шерлок Холмс („The Return of Sherlock Holmes“, 1993), и професор Мориарти („Young Sherlock Holmes“, 1985) – актьорски диапазон, с който се е сравнявал единствено Орсън Уелс. Публиката го помни и от минисериали като „Lace“ (1984), „Reilly: Ace of Spies“ (1983) и „Napoleon and Josephine“ (1987).

Хигинс винаги е бил ценен заради харизмата си, изразителното лице и дълбокия си глас. Играе както романтични, така и мрачни, комплексни персонажи. През 90-те и 2000-те продължава да се появява в разнообразни продукции – от „Nostradamus“ (1994) и „Moses“ (1996) до участия в британски криминални сериали и независими филми.

В личния си живот актьорът дълго време живее между Англия и Германия, където от брака си с германската артистка Хайде Лаузен има дъщеря, родена през 1974 г. Известен е с любовта си към музиката – свири на флюгелхорн и дори създава собствен късометражен филм с джаз саундтрак, „Blood Count“.

Антъни Хигинс остава един от онези актьори, които рядко търсят светлината на прожекторите, но оставят незаличима следа с всяка роля – било то в театъра, телевизията или киното. Кариерата му е доказателство, че понякога най-силните изпълнения идват от актьори, които се стремят не към звезден блясък, а към истинско изкуство.