Боб Гантън / Bob Gunton

Боб Гънтън е роден през 1945 г. в Санта Моника, Калифорния – в семейство, в което дисциплината, трудолюбието и общественото служене са част от ежедневието. Баща му, Робърт Патрик Гънтън-старши, е висш профсъюзен лидер, а майка му Роуз Мари Бановец създава среда, в която образованието и културата са ценени. Детството му преминава в Южна Калифорния, а ученическите години – в гимназията Mater Dei в Санта Ана. По-късно учи в духовната семинария St. Peter’s College в Балтимор, а след това продължава в Калифорнийския университет в Ървайн. Макар младежките му години да изглеждат предначертани в посока религиозна кариера, актьорското призвание постепенно го печели.

В края на 60-те години Гънтън постъпва в американската армия и служи като радиотелефонен оператор във 2-ри батальон на 101-ва въздушнодесантна дивизия по време на войната във Виетнам. Когато базата „Рипкорд“ е подложена на масивна обсада, именно той успява да спаси ключови комуникационни устройства, за да не попаднат във вражески ръце – постъпка, за която е награден с Бронзова звезда. Този период оставя трайна следа в характера му – чувство за отговорност, сериозност и вътрешна сила, които по-късно сякаш естествено ще се прелеят в ролите му на строги и авторитетни мъже.

След завръщането си от войната Гънтън насочва вниманието си към театъра. През 70-те и 80-те години се превръща в едно от впечатляващите лица на Бродуей. Играе Раул в мюзикъла „Кралят на сърцата“ (1978) и получава първата си номинация за Drama Desk. След това идват годините в „Евита“ (1979–1983), където влиза в образа на аржентинския президент Хуан Перон – превъплъщение, което му носи награда Drama Desk и номинация за „Тони“. Поредицата силни сценични роли продължава: отличия за „Как получих тази история“ (1980), нови номинации за *Big River* (1985), а в края на 80-те – високо оценената от критиката роля на Суини Тод, която му носи три големи номинации, включително втора за „Тони“. Това е период, в който театралната публика го възприема като актьор с изключителна сила, глас и драматично присъствие.

През 90-те год. Гънтън постепенно преминава към киното и телевизията, където изгражда ярък образ на актьор, способен да въплъщава властни, често мрачни персонажи с железен контрол. Най-запомнящото се превъплъщение е на началника Самюъл Нортън в *The Shawshank Redemption* (1994) – една от най-емблематичните роли в филмовата история. Гънтън придава на Нортън едновременно студенина и фанатична убеденост, превръщайки го в един от най-силните антагонисти на 90-те. Неговата строгост се вписва перфектно и в ролята на шеф Джордж Ърл в *Demolition Man* (1993), както и в образа на д-р Уолкот в *Patch Adams* (1998). Много години по-късно впечатлява и като Сайръс Ванс в *Argo* (2012).

Телевизията го открива като актьор, който носи авторитет пред камера. Участва в *24* като политическия стратег Итън Канин – роля, която изисква прецизност и силно екранно присъствие. По-късно се присъединява към супергеройската вселена в *Daredevil*, където играе Лиланд Оулсли – интелигентен и опасен корпоративен злодей.

В натоварения му живот театърът остава постоянна опора – в края на 80-те и началото на 90-те той продължава да събира признания с ролите си в „Крал Лир“, „В очакване на Годо“ и пиесите на Харолд Пинтър, доказвайки, че сцената е мястото, което му дава най-дълбоко творческо удовлетворение.

Боб Гънтън никога не се оттегля официално от актьорството. Продължава да се появява в проекти и след 70-годишна възраст, като съхранява същото интензивно, почти царствено присъствие, което го прави една от най-силните характерни фигури в американското кино и театър.