Тони Сервило / Toni Servillo

Тони Сервило е един от най-изтъкнатите съвременни италиански актьори и театрални режисьори, роден през 1959 г. в Афрагола, близо до Неапол. Неговият път в изкуството започва още в края на 70-те години, когато през 1977 г. основава *Teatro Studio* в Казерта – трупа, посветена на експерименталния театър и новите форми на сценично изразяване. Там режисира ранните си спектакли като *Propaganda* (1979), *Norma* (1982), *Billy il bugiardo* (1983) и *Guernica* (1985), с които постепенно изгражда репутация на интелектуален и безкомпромисен творец.

През 1986 г. започва сътрудничество с групата *Falso Movimento* на режисьора Марио Мартоне, с когото поставя *Ritorno ad Alphaville* и сценичната адаптация *E...*, вдъхновена от текстове на Едуардо де Филипо. Година по-късно, през 1987 г., Сервило става един от основателите на *Teatri Uniti* – колектив, който обединява водещите неаполитански творци и се превръща в ключов център на съвременния италиански театър. Именно там актьорът развива неповторимия си стил, съчетаващ поетичния език и драматизма на Неапол с модерни европейски влияния.

Сред най-забележителните му сценични работи са *Partitura* (1988) и *Rasoi* (1991) от Енцо Москато, *Adda passà a nuttata* (1989) по Едуардо де Филипо, *Zingari* (1993) на Рафаеле Вивиани и отличената версия на *Sabato, domenica e lunedì* (2002). Сервило поставя и класически текстове като *Мизантроп* (1995) и *Тартюф* (2000) на Молиер и *Лъжливите признания* (1998) на Мариво, превръщайки ги в своеобразна трилогия, посветена на френския театър на XVII–XVIII век.

Паралелно с театралната си дейност, той работи и в оперния жанр. Дебютира като режисьор в музикалния театър с възстановката на *La cosa rara* от Мартин и Солер (1999), след което поставя *Сватбата на Фигаро* (2000) на Моцарт във Венеция, *Il marito disperato* на Чимароза (2001) в Неапол и *Борис Годунов* (2001) на Мусоргски в Лисабон.

На големия екран Сервило става световно известен благодарение на сътрудничеството си с режисьора Паоло Сорентино. Съвместните им филми – *L'uomo in più* (2001), *Le conseguenze dell’amore* (2004), *Il Divo* (2008) и особено *La grande bellezza* (*Великата красота*, 2013) – му носят международно признание и множество награди, включително „Европейска филмова награда“ за най-добър актьор. В образа на харизматичния журналист и денди Джеп Гамбардела Сервило създава един от най-незабравимите персонажи на италианското кино от последните десетилетия.

Днес Тони Сервило е считан за жив класик на италианската сцена и екран – артист, който с еднаква лекота въплъщава властни политици, измъчени интелектуалци и обикновени хора, носещи в себе си дълбока човечност. Неговият принос към съвременната култура е огромен – както в киното, така и в театъра, където продължава да поставя и играе, превръщайки всяка своя роля в изкуство на високо ниво.