Хелена Бонам Картър / Helena Bonham Carter

Хелена Бонъм Картър е родена на 26 май 1966 г. в Голдърс Грийн, Лондон, в интелектуално и аристократично семейство. Тя е най-малкото от трите деца на психотерапевтката Елена Пропер де Калейон и търговския банкер Реймънд Бонъм Картър. Родословието ѝ е богато и свързано с британската и европейската история – тя е правнучка на министър-председателя Хърбърт Аскит, а прадядо ѝ Антъни Аскит е уважаван режисьор. От страна на майка си произхожда от испански и еврейски корени, а дядо ѝ Едуардо Пропер де Калехон е удостоен с титлата „Праведник сред народите“ заради спасяването на евреи по време на Втората световна война.

Детството ѝ е белязано от трудни моменти, включително тежък инсулт на баща ѝ, който остава в инвалидна количка. Хелена учи в престижни училища в Лондон и още като тийнейджърка насочва вниманието си към актьорството. На 13 години печели конкурс за поезия и използва наградата, за да публикува своя снимка в актьорския каталог Spotlight. Това води до първи роли – реклама на 16 години и телевизионния филм „A Pattern of Roses“ (1983). Пробивът ѝ идва със „Стая с изглед“ (1985) и „Лейди Джейн“ (1986), с които се утвърждава като новата „английска роза“. През следващите години участва в няколко продукции на Merchant-Ivory, включително „Морис“ (1987), „Където ангелите се страхуват да стъпят“ (1991) и „Хауърдс Енд“ (1992).

Макар често да е наричана „кралицата на корсета“ заради периодичните драми, Хелена се доказва като изключително разнообразна актриса. В „Крилете на гълъба“ (1997) получава номинации за „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА и SAG, а ролята ѝ в „Боен клуб“ (1999) като Марла Сингър остава една от най-запомнящите се антигероини на своето време. През следващите години се изявява както в костюмни драми, така и в съвременни и мрачни роли – сред тях „На живо от Багдад“ (2002), за който получава номинации за „Еми“ и „Златен глобус“, както и „Голяма риба“ (2003), „Новокаин“ (2001) и „Теория на полета“ (1998).

Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с режисьора Тим Бъртън, с когото се запознава по време на снимките на „Планетата на маймуните“ (2001). Заедно правят седем филма, сред които „Чарли и шоколадовата фабрика“ (2005), „Булка труп“ (2005), „Проклятието на заека“ (2005) и мюзикълът „Суини Тод: Демонът бръснар от Флийт Стрийт“ (2007), за който получава поредна номинация за „Златен глобус“. Нейните превъплъщения при Бъртън са едновременно странни, мрачни и изпълнени с черен хумор, превръщайки я в негова муза и в любима актриса на милиони зрители.

Хелена работи и в телевизията – играе Ан Болейн в „Хенри VIII“ (2003), Джaки Джаксън в „Великолепните 7“ (2005), а по-рано се появява в култовия „Маями Вайс“ и „Танцуваща кралица“. На театралната сцена е участвала в „Домът на Бернарда Алба“, „Севилският бръснар“ и други постановки, доказвайки таланта си и извън киното.

В личния си живот Хелена и Тим Бъртън дълги години са една от най-нестандартните двойки в Холивуд, като дори живеят в съседни къщи, свързани с коридор. Те имат две деца – Били Рей (2003) и Нел (2007). Макар впоследствие да се разделят, актрисата остава близка с него и продължава да работи активно.

Днес Хелена Бонъм Картър е призната за една от най-талантливите британски актриси, обичана заради смелите си роли, неподправеното си излъчване и способността да съчетава класическа елегантност с ексцентричност. Кариерата ѝ продължава да се развива с участия както във филми, така и в престижни телевизионни продукции, включително като принцеса Маргарет в сериала „Короната“, където за пореден път впечатлява критиците и публиката.

Хелена Бонъм Картър не е само сред най-уважаваните, но и сред най-богатите британски актриси. Участието ѝ в мегапродукции като „Хари Потър“, „Алиса в страната на чудесата“ и „Чарли и шоколадовата фабрика“ ѝ носи не само световна популярност, но и значителни приходи. Ролята ѝ на принцеса Маргарет в сериала „Короната“ допълнително затвърждава финансовия ѝ успех, като я поставя в центъра на вниманието на ново поколение зрители. Според различни класации състоянието ѝ се оценява на десетки милиони паунди, което я нарежда сред най-състоятелните жени в киното. Интересното е, че тя винаги е запазвала дистанция от показния лукс и често е споделяла с чувство за хумор, че предпочита да инвестира времето и енергията си в нови роли и в семейството, а не в светския блясък.