Хелена Бонам Картър / Helena Bonham Carter

Хелена Бонъм Картър е многостранна актриса, една от най-добрите и най-успешните в Обединеното кралство.

Бонъм Картър е родена на 26 май 1966 г. в Голдърс Грийн, Лондон, Англия, като най-малкото от трите деца на Елена (родена Пропър де Калейон), психотерапевт, и Реймънд Бонъм Картър, търговски банкер. Чрез баща си тя е правнучка на бившия министър-председател Хърбърт Х. Аскит, а в родословното ѝ дърво със синя кръв има и барони и баронеси, дипломати и режисьор - прадядото на Бонъм Картър Антъни Аскит, създал филмите "Пигмалион" (1938) и "Колко е важно да бъдеш шеговит" (1952) и др. Братовчедът му Криспин Бонъм-Картър също е актьор. Дядо ѝ по майчина линия, Едуардо Пропер де Калехон, е испански дипломат, удостоен от Израел с почетното звание "Праведник сред народите" за това, че е помогнал за спасяването на евреите по време на Втората световна война (бащата на Едуардо е чешки евреин). Бабата на Елена по майчина линия, Елен Фулд-Спрингер, е от еврейско семейство от висшата класа на Франция, Австрия и Германия, а по-късно приема католическата вяра на съпруга си.

В детството си Бонъм Картър преживява семейни драми, включително инсулт на баща ѝ - който го приковава към инвалидна количка. Учи в гимназиите South Hampstead и Westminster School в Лондон, а впоследствие се посвещава на актьорската си кариера. Тази траектория всъщност започва през 1979 г., когато на тринадесетгодишна възраст участва в национален конкурс за писане на поезия и използва спечеленото второ място, за да постави своя снимка в каталога за кастинг "Spotlight". Скоро получава първия си агент и първата си актьорска работа в реклама на шестнадесетгодишна възраст. След това получава роля в телевизионния филм "A Pattern of Roses" (1983 г.), която впоследствие води до кастинга ѝ във филмите на Merchant Ivory "Стая с изглед" (1985 г.), вкусната адаптация на режисьора Джеймс Айвъри по романа на Е. М. Форстър, и "Лейди Джейн" (1986 г.), където се представя силно в ролята на некоронованата кралица на Англия. Има роли в три други продукции под знамето на Merchant-Ivory (режисьор Ivory, продуцент Ismail Merchant и сценарист Ruth Prawer Jhabvala): участие в "Морис" (1987), както и големи роли в "Където ангелите се страхуват да стъпят" (1991) и "Хауърдс Енд" (1992).

Често наричана "кралицата на корсета" или "английската роза" заради ранните си творби, Бонъм Картър продължава да изненадва публиката с великолепни изпълнения в различни роли - от по-традиционния корсет в "Крилете на гълъба" (1997) и шекспировите девойки до мрачните и невротични антигероини от "Боен клуб" (1999). Високо оцененото ѝ изпълнение в "Крилете на гълъба" (1997 г.) ѝ носи номинация за "Оскар" за най-добра актриса, номинация за "Златен глобус" за най-добра актриса, номинация за "БАФТА" за най-добра актриса и номинация за "SAG" за най-добра актриса. Той ѝ носи и награда за най-добра актриса от Националния съвет за рецензии, Лосанджелиските филмови критици, Бостънското дружество на филмовите критици, Асоциацията на филмовите критици на радиото и телевизията, Тексаското дружество на филмовите критици и Асоциацията на югоизточните филмови критици.

В края на 90-те години Бонъм Картър започва следващия етап от кариерата си, като от способна актриса се превръща в убедителна звезда. Зрителите и критиците отдавна са очаровани от нежната ѝ красота, напомняща за друго време и място. Ролите ѝ от края на 90-те и началото и средата на 2000-те години включват филма на Мик Джаксън "На живо от Багдад" (2002), заедно с Майкъл Кийтън, за който получава номинация за "Еми" и "Златен глобус"; "Теория на полета" (1998) на Пол Грийнграс, в който играе жертва на болестта на моторния неврон; Дванадесета нощ или каквото щеш (1996) на Тревър Нън, в който играе Оливия; срещу Уди Алън в неговата Могъща Афродита (1995); Музеят на Маргарет на Морт Рансън (1995); Франкенщайн на Кенет Брана (1994); и Хамлет на Франко Дзефирели (1990).

Други забележителни роли са участието ѝ със Стив Мартин в "Новокаин" (2001), римейк на "Планетата на маймуните" на Тим Бъртън, в който играе маймуна, "Сърцето ми" (2002) на Тадеуш О'Съливан, в ролята на Пол Бетани, и "Голяма риба" (2003), вторият ѝ опит с Тим Бъртън, в който се появява като вещица.

Между филмите си Хелена успява да направи няколко телевизионни изяви, сред които е ролята ѝ на Джаки Джаксън във "Великолепните 7" (2005), разказ за майка, която се бори да отгледа седем деца - три дъщери и четири момчета аутисти; като Ан Болейн в двусерийната биографична лента за Хенри VIII с участието на Рей Уинстоун; и като Морган Ле Фей, заедно със Сам Нийл и Миранда Ричардсън, в "Мерлин". Сред по-ранните ѝ телевизионни участия са "Маями вице" (1984) на Майкъл Ман в ролята на наркоманската годеница на Дон Джонсън и на стриптизьорка, която печели сърцето на Рик Мейъл в "Танцуваща кралица" (1993). Хелена се появява и на театралната сцена, в постановките "Трелоуни от Уелс", "Севилският бръснар", "Домът на Бернарда Алба", "Меловата градина" и "Жена в бяло".

Бонъм Картър е номинирана за пети път за "Златен глобус" за ролята си във филмовата адаптация на партньора Тим Бъртън по мюзикъла на Стивън Зондхайм "Суини Тод: Демонът бръснар от Флийт Стрийт" (2007 г.), за която Бъртън и колегата му Джони Деп също са номинирани. За тази роля тя е отличена като най-добра актриса на Британските филмови награди Evening Standard 2008. През 2000 г. играе още г-жа Бъкет в огромния хит на Тим Бъртън "Чарли и шоколадовата фабрика" (2005), озвучава аристократичната лейди Кампанула Тотингтън в "Проклятието на заека" (2005) и едноименната мъртва героиня в страховития "Булка труп" (2005) на Тим Бъртън, както и участва в "Разговори с други жени" (2005) срещу Арън Екхарт.

След запознанството им по време на снимките на филма "Планетата на маймуните" (2001), Бонъм Картър и Тим Бъртън правят седем филма заедно. Живеят в съседни резиденции в Лондон, споделят свързващ коридор и имат две деца: Били Рей Бъртън, роден през 2003 г., и Нел Бъртън, родена през 2007 г. По ирония на съдбата общата любов към "Суини Тод" е част от първоначалното привличане на двойката. В многобройни интервюта Бонъм Картър е казвала, че прослушването за ролята на госпожа Лъвет е било най-изтощителното в кариерата ѝ и че в крайна сметка е трябвало да убеди Сондхайм, че е подходяща за ролята. - И.И. превод