Даниел Стърн е роден на 28 август 1957 г. в Бетезда, Мериленд, в семейство на баща социален работник и майка, която управлява детска градина. Още като тийнейджър проявява интерес към сцената и на седемнадесет години започва да се занимава професионално с актьорство. След завършването на гимназията се явява на прослушване във Вашингтонския шекспиров фестивал, където първоначално кандидатства за работа като осветител, но вместо това получава малка роля в постановката „Както ви харесва“. Тази случайност се оказва ключова за бъдещата му кариера и го насочва окончателно към актьорството.
Малко по-късно се премества в Ню Йорк, където посещава уроци по актьорско майсторство и започва да изгражда солидна репутация с участия извън Бродуей. Изявява се в постановки като „Split“, „Frankie and Annie“, „The Mandrake“ и „The Old Glory“, които му носят ценен опит и критическо признание. През 1979 г. получава първата си значима филмова роля – един от четиримата младежи от Индиана в обичания и високо оценен филм „Раздяла“ (Breaking Away) на Питър Йейтс.
След този успех кариерата му започва да се развива динамично. Участва в „Stardust Memories“ (1980) на Уди Алън и в драмата „Diner“ (1982) на Бари Левинсън, която се превръща в ключов момент за популярността му. През 80-те години натрупва разнообразни роли в киното, включително в „Синята гръмотевица“ (1983), „Хана и нейните сестри“ (1986) на Уди Алън, „Роден в Източен Лос Анджелис“ (1987) и „Войната в бобовите полета на Милагро“ (1988). Публиката го оценява заради способността му да съчетава хумор с драматична дълбочина, което го прави еднакво търсен както в комедии, така и в сериозни продукции.
Истинският пробив за Стърн идва в началото на 90-те години с култовата комедия „Сам вкъщи“ (1990), където влиза в ролята на Марв, един от двамата некадърни крадци заедно с героя на Джо Пеши. Филмът се превръща в световен хит и остава запомняща се част от празничната култура, а участието на Стърн е ключово за успеха му. Той се завръща като Марв и в продължението „Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк“ (1992). Същата година играе и в популярната уестърн-комедия „City Slickers“, а ролята му носи нови почитатели и показва гъвкавостта му като актьор.
Паралелно с актьорската си кариера, Стърн става гласът зад култовия сериал „Чудните години“ (The Wonder Years, 1988–1993), където озвучава порасналата версия на главния герой Кевин Арнолд. Участието му придава топъл, носталгичен тон на сериала и се превръща в едно от най-разпознаваемите му постижения. Освен това режисира и няколко епизода на продукцията.
През следващите десетилетия Даниел Стърн продължава да се изявява в киното и телевизията, като се появява в различни жанрове – от семейни филми до независими продукции. Освен актьор, той се занимава и с режисура и е активен в изкуството като скулптор, създавайки впечатляващи творби от метал.
Интересен факт е, че Стърн винаги е ценял семейството си и предпочита спокойния живот извън Холивуд. Женен е от 1980 г. за Лори Кауфман, с която имат три деца. През последните години продължава да се радва на уважението на публиката, която го свързва както с емблематичната му комедийна роля в „Сам вкъщи“, така и с гласa му в „Чудните години“.
Даниел Стърн е роден на 28 август 1957 г. в Бетезда, Мериленд, в семейство на баща социален работник и майка, която управлява детска градина. Още като тийнейджър проявява интерес към сцената и на седемнадесет години започва да се занимава професионално с актьорство. След завършването на гимназията се явява на прослушване във Вашингтонския шекспиров фестивал, където първоначално кандидатства за работа като осветител, но вместо това получава малка роля в постановката „Както ви харесва“. Тази случайност се оказва ключова за бъдещата му кариера и го насочва окончателно към актьорството.
Малко по-късно се премества в Ню Йорк, където посещава уроци по актьорско майсторство и започва да изгражда солидна репутация с участия извън Бродуей. Изявява се в постановки като „Split“, „Frankie and Annie“, „The Mandrake“ и „The Old Glory“, които му носят ценен опит и критическо признание. През 1979 г. получава първата си значима филмова роля – един от четиримата младежи от Индиана в обичания и високо оценен филм „Раздяла“ (Breaking Away) на Питър Йейтс.
След този успех кариерата му започва да се развива динамично. Участва в „Stardust Memories“ (1980) на Уди Алън и в драмата „Diner“ (1982) на Бари Левинсън, която се превръща в ключов момент за популярността му. През 80-те години натрупва разнообразни роли в киното, включително в „Синята гръмотевица“ (1983), „Хана и нейните сестри“ (1986) на Уди Алън, „Роден в Източен Лос Анджелис“ (1987) и „Войната в бобовите полета на Милагро“ (1988). Публиката го оценява заради способността му да съчетава хумор с драматична дълбочина, което го прави еднакво търсен както в комедии, така и в сериозни продукции.
Истинският пробив за Стърн идва в началото на 90-те години с култовата комедия „Сам вкъщи“ (1990), където влиза в ролята на Марв, един от двамата некадърни крадци заедно с героя на Джо Пеши. Филмът се превръща в световен хит и остава запомняща се част от празничната култура, а участието на Стърн е ключово за успеха му. Той се завръща като Марв и в продължението „Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк“ (1992). Същата година играе и в популярната уестърн-комедия „City Slickers“, а ролята му носи нови почитатели и показва гъвкавостта му като актьор.
Паралелно с актьорската си кариера, Стърн става гласът зад култовия сериал „Чудните години“ (The Wonder Years, 1988–1993), където озвучава порасналата версия на главния герой Кевин Арнолд. Участието му придава топъл, носталгичен тон на сериала и се превръща в едно от най-разпознаваемите му постижения. Освен това режисира и няколко епизода на продукцията.
През следващите десетилетия Даниел Стърн продължава да се изявява в киното и телевизията, като се появява в различни жанрове – от семейни филми до независими продукции. Освен актьор, той се занимава и с режисура и е активен в изкуството като скулптор, създавайки впечатляващи творби от метал.
Интересен факт е, че Стърн винаги е ценял семейството си и предпочита спокойния живот извън Холивуд. Женен е от 1980 г. за Лори Кауфман, с която имат три деца. През последните години продължава да се радва на уважението на публиката, която го свързва както с емблематичната му комедийна роля в „Сам вкъщи“, така и с гласa му в „Чудните години“.
August 28, 1957 – Bethesda, Maryland, USA