Кевин Спейси – актьорът хамелеон, израснал на нюйоркската сцена и превзел киното през 90-те – винаги е вярвал, че колкото по-малко знаем за него, толкова по-лесно вярваме на героите му. Роден като Кевин Спейси Фаулър в Саут Ориндж, Ню Джърси, най-малък от три деца, той рано превръща пакостливия си нрав в сценична енергия: в гимназията играе Капитан фон Трап срещу съученичката си Меър Уинингам, прави имитации по клубовете, после за кратко учи в колеж в Лос Анджелис, а по съвет на Вал Килмър постъпва в „Джулиард“. Напуска без диплома, за да играе в „Пъблик тиътър“, дебютира на Бродуей в „Призраци“ и бързо се доказва като актьор с хищен инстинкт, който може да сменя лице във всяка сцена. През 1991 г. печели „Тони“ за „Изгубени в Йонкърс“.
Киното първо го вижда в периферията – злодеят Мел Профит в сериала „Wiseguy“ и безмилостният офис-мениджър в „Glengarry Glen Ross“ – а после идва серия от емблематични роли: невинно-хитрия Вербал Кинт в „Обичайните заподозрени“ (първи „Оскар“), зловещата фигура в „Седем“ (скрит от надписите, за да не издаде финала), джазово-ослепителният детектив Джак Винсънс в „L.A. Confidential“, и накрая Лестър Бърнам в „Американски прелести“ (втори „Оскар“), с който той превръща кризата на средната възраст в мрачно смешен портрет на американското всекидневие. Междувременно режисира „Albino Alligator“ и продължава да се връща на сцената, включително в „Дългият път на деня към нощта“ и „Леденият човек иде“.
От 2004 до 2015 г. оглавява лондонския Old Vic – играе, поставя, привлича режисьори и актьори, и превръща театъра в дом, към който публиката свиква да се връща. Новият телевизионен век го завари с роля, която пренаписа сериозната драма в стрийминг ерата: Франк Ъндърууд в „Къща от карти“ му донесе „Златен глобус“ и поредица номинации за „Еми“ – урок по харизма, цинизъм и четвърта стена, който беляза епохата.
През 2017 г. обвинения за сексуално поведение рязко спират кариерата му; следват години на съдебни процедури. През 2022 г. в Ню Йорк жури не го намира за отговорен по гражданния иск на Антъни Рап, а през 2023 г. е оправдан по всички обвинения в Лондон – правен епилог, който отваря врата към предпазливо завръщане. Отново се появява на екран първо с гласова роля в британския трилър „Control“, после в нео-ноара „Peter Five Eight“ и в независимия италиански „The Contract“. Следват покани за фестивални отличия и участия в нови независими продукции; поема и роля в британски конспиративен трилър, развивайки път извън големите студийни системи.
Личният му живот остава пазен, а през 2017 г. той публично заявява, че се идентифицира като гей. Днес, към 2025 г., Кевин Спейси работи основно в независимото кино и театър, приема международни награди за цялостно творчество и подбира роли, които изискват сложност и актьорска техника – точно територията, където винаги е бил най-силен. Кариерата му – от „Обичайните заподозрени“ и „Американски прелести“ през Old Vic и „Къща от карти“ до късните, камерни трилъри – остава доказателство, че е актьор, способен да превръща моралната двусмисленост в магнетизъм на екрана, и че, независимо от бурите, продължава да търси сцени, на които само той може да направи тишината опасна.
Кевин Спейси – актьорът хамелеон, израснал на нюйоркската сцена и превзел киното през 90-те – винаги е вярвал, че колкото по-малко знаем за него, толкова по-лесно вярваме на героите му. Роден като Кевин Спейси Фаулър в Саут Ориндж, Ню Джърси, най-малък от три деца, той рано превръща пакостливия си нрав в сценична енергия: в гимназията играе Капитан фон Трап срещу съученичката си Меър Уинингам, прави имитации по клубовете, после за кратко учи в колеж в Лос Анджелис, а по съвет на Вал Килмър постъпва в „Джулиард“. Напуска без диплома, за да играе в „Пъблик тиътър“, дебютира на Бродуей в „Призраци“ и бързо се доказва като актьор с хищен инстинкт, който може да сменя лице във всяка сцена. През 1991 г. печели „Тони“ за „Изгубени в Йонкърс“.
Киното първо го вижда в периферията – злодеят Мел Профит в сериала „Wiseguy“ и безмилостният офис-мениджър в „Glengarry Glen Ross“ – а после идва серия от емблематични роли: невинно-хитрия Вербал Кинт в „Обичайните заподозрени“ (първи „Оскар“), зловещата фигура в „Седем“ (скрит от надписите, за да не издаде финала), джазово-ослепителният детектив Джак Винсънс в „L.A. Confidential“, и накрая Лестър Бърнам в „Американски прелести“ (втори „Оскар“), с който той превръща кризата на средната възраст в мрачно смешен портрет на американското всекидневие. Междувременно режисира „Albino Alligator“ и продължава да се връща на сцената, включително в „Дългият път на деня към нощта“ и „Леденият човек иде“.
От 2004 до 2015 г. оглавява лондонския Old Vic – играе, поставя, привлича режисьори и актьори, и превръща театъра в дом, към който публиката свиква да се връща. Новият телевизионен век го завари с роля, която пренаписа сериозната драма в стрийминг ерата: Франк Ъндърууд в „Къща от карти“ му донесе „Златен глобус“ и поредица номинации за „Еми“ – урок по харизма, цинизъм и четвърта стена, който беляза епохата.
През 2017 г. обвинения за сексуално поведение рязко спират кариерата му; следват години на съдебни процедури. През 2022 г. в Ню Йорк жури не го намира за отговорен по гражданния иск на Антъни Рап, а през 2023 г. е оправдан по всички обвинения в Лондон – правен епилог, който отваря врата към предпазливо завръщане. Отново се появява на екран първо с гласова роля в британския трилър „Control“, после в нео-ноара „Peter Five Eight“ и в независимия италиански „The Contract“. Следват покани за фестивални отличия и участия в нови независими продукции; поема и роля в британски конспиративен трилър, развивайки път извън големите студийни системи.
Личният му живот остава пазен, а през 2017 г. той публично заявява, че се идентифицира като гей. Днес, към 2025 г., Кевин Спейси работи основно в независимото кино и театър, приема международни награди за цялостно творчество и подбира роли, които изискват сложност и актьорска техника – точно територията, където винаги е бил най-силен. Кариерата му – от „Обичайните заподозрени“ и „Американски прелести“ през Old Vic и „Къща от карти“ до късните, камерни трилъри – остава доказателство, че е актьор, способен да превръща моралната двусмисленост в магнетизъм на екрана, и че, независимо от бурите, продължава да търси сцени, на които само той може да направи тишината опасна.
July 26, 1959 – South Orange, New Jersey, USA