Джери Стилър / Jerry Stiller

В качеството си на късокракия, прям мъж на звездния комедиен екип от съпрузи "Стилър и Мира", Джери Стилър и съпругата му Ан Мира са на върха на комедийната игра през 60-те години на миналия век, постоянно и забавно присъствие в телевизионните предавания, особено "Тостът на града" (1948 г.), в който се появяват 36 пъти. Десетилетия по-късно кариерата на Джери се съживява в ролята на буйния, изпускащ газове Франк Костанца в класическия ситком "Зайнфелд" (1989 г.).

Джери Стилър е роден като Джералд Айзък Стилър в болница "Юнити" в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Бела (Цитрон) и Уилям Стилър, шофьор на автобус. Баба му и дядо му по бащина линия са еврейски емигранти от Галиция, а майка му е полска еврейска емигрантка, родом от Фрампол. В началото Стилър завършва драматургия в университета в Сиракуза. Въпреки че през по-голямата част от кариерата си играе по-скоро необразовани, синекурни сортове, той получава бакалавърска степен по реч и драма, преди да направи актьорския си дебют на сцената през 1951 г. с Бърджес Мередит в "Сребърната свирка". Докато е член на импровизационния екип The Compass Players (компанията по-късно се превръща в известната трупа Second City), той се запознава с Ан.

Оженват се през 1954 г. и започват да пътуват заедно по националните клубове, като придават ново и изобретателно значение на термина "съпружеска комедия". Това довежда до телевизионна изява в "Шоуто на Ед Съливан", "Вечерното шоу", "Часът на комедията на Стив Алън", "Шоуто на Мерв Грифин", както и в предаванията за игри "He Said, She Said", "You're PUtting Me On" и "What's My LIne?", както и на други места за разговори/комедия.

След повече от десетилетие съвместна слава те решават да търсят индивидуален успех и двамата го намират. Любимец на Бродуей в спектакли като "Hurlyburly", "Риц" (по-късно пресъздава забавната си роля на член на мафиотско семейство във филма "Риц" (1976)), "Златната ябълка", "Трима мъже на кон", "Какво не е наред с тази снимка" и "Три сестри", Стилър дори участва с Кевин Клайн и Блайт Данър като Догбъри в "Много шум за нищо" на Уилям Шекспир през 1988 г. Мюзикълите също не остават извън обсега му, тъй като той създава ролята на Лаунс в "Двама господа от Верона" и участва в ролята на Нейтън Детройт в постановката "Момчета и кукли". Въпреки че се задържа на повърхността на телевизията като редовен участник през 70-те години в "Шоуто на Пол Линд" (1972 г.) и "Джо и синовете" (1975 г.), той има няколко рокади, а пилотният проект на Ан се проваля, когато се събират отново за евентуален ситком "Стилър и Мира".

След това идват осем сезона в ролята на хипертоника Франк Костанца и звездата на героя му се възражда. Номиниран за наградата "Еми" през 1997 г. и носител на наградата "Американска комедия" за 1998 г., Стилър открива нови ситкомични хитове с "Кралят на Куинс" (1998 г.) в ролята на раздразнителния Артър Спунър. Участва и в редица успешни комедийни филми на сина си Бен Стилър, сред които Heavyweights (1995), Zoolander (2001), The Heartbreak Kid (2007) и Zoolander 2 (2016)

През новото хилядолетие Джери се снима в редица независими филми, включително в главната роля на режисьор на ниско ниво, който търси завръщане в комедията "Независим" (2000 г.); има епизодична роля в некоректния фарс на Родни Дейнджърфийлд "Моите 5 съпруги" (2000 г.); играе хитрия г-н Пинки във филмовата версия на бродуейския мюзикъл "Лак за коса" (2007 г.); има роли в романтичните комедии "Суинг с Финкълс" (2011 г.) и "Извинете, че живея" (2012 г.).

Дъщерята Ейми Стилър също се изявява като актриса. Двамата с Ан пишат, изпълняват и продуцират заедно награждавани радиореклами за продукти като Blue Nun Wine, United Van Lines и Amalgamated Bank, наред с други. През 2000 г. излиза автобиографията му "Married to Laughter" ("Женени за смеха").

Съпругата Ан умира през май 2015 г., а Джери Стилър умира близо пет години по-късно, през май 2020 г., на . - И.И. превод