Джеймс Нуутън / James Naughton

Джеймс Нуутън е роден в Кънектикът в семейство на учители – стабилна, спокойна среда, която насърчава любопитството и труда. Израства с по-малкия си брат, актьора Дейвид Нуутън, а интересът му към сцената започва още в гимназията, когато открива, че публиката реагира на топлия му баритон и естественото му сценично поведение. Песните на училищни тържества се превръщат в първата му артистична любов, която по-късно ще го изведе на най-големите театрални сцени.

След като учи в Brown University и завършва Yale School of Drama – едно от най-престижните актьорски училища в САЩ – Нуутън прави първата си професионална стъпка извън Бродуей. През 1971 г. изпълнява ролята на Едмънд в *Long Day’s Journey Into Night* и печели Theatre World Award, което веднага го поставя на радара на театралните критици. Следващите години носят дебюта му на Бродуей с *I Love My Wife* и *Whose Life Is It Anyway?*, утвърждавайки го като актьор, способен да носи тежки драматични роли и по-лек комедиен нюанс с еднаква лекота.

Паралелно с театъра Нуутън започва да се появява в телевизията на 70-те, където често играе интелигентни, силни и тихо харизматични мъже. Участието му в телевизионния филм *Look Homeward, Angel* (1972) и в сериала *The Paper Chase* (1973) показват, че може да се вписва в големи ансамбли и да държи вниманието с нюансите в играта си. Малко по-късно играе в *Faraday and Company* и влиза в ролята на астронавта Пийт Бърк в сериалната адаптация на *Planet of the Apes* – краткотрайни, но запомнящи се изяви. Появява се и в популярни криминални продукции като *Mannix* и *Barnaby Jones*, където става разпознаваем с твърдия, леко ироничен стил.

През 80-те и 90-те години продължава активно да работи за телевизията – често в сериали, които бързо приключват, но които му дават възможност да играе разнообразни характери: училищен декан, директор на спешно отделение, самотен баща. Има и лека повтаряща се роля в *Who’s the Boss?* като бившия съпруг на героя на Джудит Лайт. Гласът му, богат и разпознаваем, често се чува в реклами и документални продукции, включително в поредицата *Nature* по PBS.

Истинският му триумф обаче идва на музикалната сцена. Нуутън печели две награди „Тони“ – първата за ролята на частния детектив в нео-ноар мюзикъла *City of Angels* (1990), а втората за блестящото му превъплъщение като Били Флин в обновената версия на *Chicago* (1997). Двата образа го превръщат в легенда на американския музикален театър – артист с присъствие, стил и глас, който може да носи цяла продукция.

Киното остава по-спокойна, но постоянна част от кариерата му. Участва в *Cat’s Eye*, *The Glass Menagerie*, *The Good Mother*, *The First Wives Club*, *Factory Girl*, *Equity* и филма на сина му, Грег Нуутън – *The Independents* (2018). На екрана често играе почтени професионалисти, мъже с принципи или хора с премерена харизма – лице, което публиката познава, дори когато името не изниква веднага.

През новото хилядолетие продължава да бъде активен: появява се в *Ally McBeal*, *Gossip Girl* и *Hostages*, а паралелно развива и кабаре кариера. Неговото шоу *Street of Dreams* показва друга страна от таланта му – спокойни, красиви интерпретации на класически и съвременни песни, което му носи нова публика и признание.

Личният му живот бележи и трудни моменти – съпругата му, актрисата Памела Парсънс, умира през 2013 г. Но Нуутън продължава да работи, да играе и да подкрепя семейството си, включително децата си Грег и Кийра, които също навлизат в артистичния свят.

Джеймс Нуутън остава фигура на класа и устойчивост – актьор, певец и режисьор, който десетилетия наред съчетава интелект, артистичност и чар. Кариерата му е пример за постоянство и любов към сцената във всичките ѝ форми.