Боби Канавал / Bobby Cannavale

Както в кариерата, така и в реалния живот Боби Канавале е склонен да избира нетрадиционните начини на действие. В началото решенията му може да са коствали на мрачния, смугъл и добре изглеждащ актьор някои актьорски роли и/или добре платени роли, но в крайна сметка силната му работна етика и самочувствие, въпреки липсата на формално обучение, му позволяват да поеме по успешен път извън претъпканата актьорска пътека. От характерен глупак и отрепка, той пробива в редиците на главните роли с неотдавнашната си главна роля на превъплътен сватовник в телевизионния сериал "Купидон" (2009).

Роден като Роберто М. Канавале на 3 май 1971 г. в Юниън Сити, Ню Джърси, в семейството на баща италианец Сал и майка кубинка Изабел, той участва в различни дейности в католическото училище в Юниън Сити, "Сейнт Майкълс", докато расте. Бил е олтарно момче, хорист и лектор, участвал е в различни мюзикъли на църковното училище, включително в първия си мюзикъл "Момчета и кукли", в който се появява като един от гангстерите, и в "Музикантът", където се появява в ролята на лигавия, крадящ от сцената младеж Уинтроп.

Родителите на Боби се развеждат, когато той е на пет години, и майка му премества семейството в Пуерто Рико за няколко години. В крайна сметка те се връщат в Щатите и се установяват в Коконът Крийк, Флорида, където той посещава гимназия. Неспокоен и некомфортен в каквато и да е обстановка, той често е отстраняван от училище заради това, че играе клоуна на класа. След като завършва в края на 80-те години и е завладян от актьорската игра, Боби решава да се върне в района на Ню Йорк и Ню Джърси, за да започне актьорска кариера. Работейки в барове, за да се издържа, той отново избягва ограниченията на актьорската школа и вместо това трупа опит като "четец" в театралната трупа Naked Angels. По това време (1994 г.) се запознава и жени за Джени Лумет, актриса и дъщеря на режисьора Сидни Лумет. През следващата година им се ражда син Джейк. Двойката се развежда през 2003 г.

Забелязан от драматурга Ланфорд Уилсън по време на участието си в постановката "The Normal Heart" на Лари Крамер в Ийст Вилидж, Боби е поканен да се присъедини към престижния театър на Уилсън Circle Repertory Theatre. Като "четец" за трупата, той в крайна сметка получава сценични роли в "Чилийски празници" (1996 г.) и в "Върджил все още е момчето жаба" на Уилсън. Освен това става дубльор на Марк Лин-Бейкър в постановката на "Бълха в ухото ѝ" през 1998 г., а по-късно го замества. Забележителната роля в пиесата на компанията "Най-страхотната история, разказвана някога" от Пол Рудник води до това, че Боби е избран за постоянната роля на оператор на влекач в телевизионния сериал "Тринити" (1998 г.). Появил се дотогава само в малки роли във филми като "Нощта пада на Манхатън" (1996), режисиран от Лумет, и "Аз не съм Рапапорт" (1996), именно създателят на "Троица" Джон Уелс улавя сценичното изпълнение на Боби и му връчва този пробив в кариерата пред камера.

Аурата на Боби и чарът му на "приятно момче" се оказват безценни, макар и малко ограничаващи. След като сериалът "Тринити" приключва, Уелс превъплъщава двуметровия мъжага с характерни гъсенични вежди и крива усмивка в ролята на влюбения парамедик "Боби Кафи" в сериала си "Трета вахта" (1999 г.). Персонажът става доста популярен, но Боби, който отново се чувства ограничен и желае да разшири хоризонтите си като актьор, моли да бъде освободен от сериала - но "по голям начин". Създателят Уелс го задължава и кара парамедика да се простреля смъртоносно в гърдите, а след това да изживее "задгробен" съюз с починалия, невръстен баща на героя си.

След това Боби се присъединява към актьорския състав на прочутата телевизионна съдебна драма на тъста си Сидни Лъмет "100 Centre Street" (2001 г.) с Алън Аркин в ролята на безсрамно опортюнистичен прокурор. Впоследствие получава постоянни роли в сериалите Ally McBeal (1997) (през 2002 г.) и Six Feet Under (2001) (през 2004 г.). Що се отнася до филмите, Боби участва в "Глория" (1999), "Колекционерът на кости" (1999), "Вашингтон Хайтс" (2002) и "Гуруто" (2002) до момента, в който забива в ролята на общителния шофьор на камион за храна в критикувания индийски филм "Агент на гарата" (2003), който го свързва интригуващо с миниатюрния актьор Питър Динклидж.


Не желае да се отказва от по-противоречиви роли като гей дилър на наркотици, който се влюбва в свой съкилийник в известния сериал "Оз" (1997 г.), или като неофит в танцуването във филмовата комедия "Ще танцуваме ли? (2004 г.) с Ричард Гиър, Боби продължава да повишава статута си, като се колебае между филмите ("Дяволът и Даниел Уебстър" (2003 г.), "Щастлив край" (2005 г.), "Романтика и цигари" (2005 г.)) и телевизионните задачи (минисериала "Кингпин" (2003 г.)). През 2004 г. печели много точки от зрителите и награда "Еми" за постоянното си участие в образа на мрачния полицай/приятел на Уил в хитовия ситком "Уил и Грейс" (1998). На други места, на сцената, той заслужава внимание в продукции като "Hurlyburly" и печели номинация за награда "Тони" за дебюта си на Бродуей през 2007 г. в "Мавриций".

След пет последователни неуспешни пилотни проекта Боби излиза на преден план със странната си главна роля в сериала на ABC "Купидон" (2009 г.), както и с постоянните си роли в "Студен случай" (2003 г.) и "Сестра Джаки" (2009 г.), и с втората си роля в "Boardwalk Empire" (2010 г.), за която получава награда "Еми". Продължава да трупа точки на големия екран с (Веселият джентълмен (2008), Намален капацитет (2008), The Take (2007), 100 Feet (2008), Roadie (2011), Blue Jasmine (2013), link=tt2883512], Ant-Man (2015), I, Тоня (2017), Граници (2018) и Ирландецът (2019), както и с очарователни продължаващи/редовни роли в телевизионни сериали като Купидон (2009), Студен случай (2003), Boardwalk Empire (2010), Nurse Jackie (2009), Винил (2016), Mr. Robot (2015) и Homecoming (2018), този мрачен, брутален герой има много възможности да се задържи както в комедията, така и в драмата. - И.И. превод