Дeйвид Карадайн / David Carradine

Дейвид Карадайн е роден в Холивуд, Калифорния, като най-голям син на легендарния актьор Джон Карадайн и съпругата му Арданел Абигейл (Маккол). Той е член на актьорско семейство, което включва братята му Кийт Карадайн и Робърт Карадайн, както и дъщерите му Калиста Карадайн и Канзас Карадайн и племенниците му Евър Карадайн и Марта Плимптън.

Роден е в Холивуд и получава образование в Държавния колеж в Сан Франциско, където изучава музикална теория и композиция. Докато пише музика за годишните ревюта на драматичния факултет, той открива собствената си страст към сцената, присъединява се към Шекспирова репертоарна трупа и научава занаята на крака. След двегодишен престой в армията си намира работа в Ню Йорк като художник на реклами, а по-късно намира слава на Бродуей в "Заместникът" и "Кралският лов на слънцето" в ролята на Кристофър Плъмър. С този опит се завръща в Холивуд, където получава главната роля в краткотрайния телевизионен сериал "Шейн" (1966 г.), след което е поканен да играе срещу Барбара Хърши в първия холивудски филм на Мартин Скорсезе "Boxcar Bertha" (1972 г.). Следва култовият "Кунг-фу" (1972), който катапултира Карадайн до суперзвезда през следващите три години, докато не напуска сериала, за да продължи филмовата си кариера.

Тази кариера включва повече от 100 пълнометражни филма, няколко дузини телевизионни филми, цяла гама от театрални постановки на и извън Бродуей и още един хитов сериал - "Кунг Фу": Легендата продължава (1992).

Карадайн получава наградата за най-добър актьор от Националния съвет за филмови рецензии, както и номинация за "Златен глобус" за образа на Уди Гътри във филма на Хал Ашби "Обвързани в слава" (1976 г.), а за ролята си на Коул Йънгър в "Дългите ездачи" (1980 г.) получава признанието на критиката. "Кунг-фу" получава и седем номинации за "Еми" през първия си сезон, включително една за Карадайн като най-добър актьор. Освен това той печели наградата на публиката на "Четири седмици режисура" на филмовия фестивал в Кан за работата си по "Америка" (1981) и втора номинация за "Златен глобус" за поддържащата си роля в "Север и Юг" (1985). Сред другите му забележителни филми са "Сивата дама в дъното" (1978), "Средни улици" (1973), "Птица върху жица" (1990), "Дългото сбогуване" (1973), "Змийското яйце" (1977) и "Железният кръг" (1978). Завръща се на екрана в може би най-великата си роля, изпълнявайки главната роля във филма на Куентин Тарантино "Убий Бил": (2003) и "Убий Бил: 2 (2004), за който получава четвъртата си номинация за "Златен глобус". Продължава да се посвещава и на музиката, като записва около 60 песни в различни музикални жанрове и пее в няколко филма. Домът му се намира в Лос Анджелис заедно с петата му съпруга Ани, четирите ѝ деца и двете им кучета.

Намерен е мъртъв в Банкок, Тайланд, на 3 юни 2009 г., на 72-годишна възраст. - И.И. превод