Ралф Натаниъл Туислетън-Уикъм-Файнс е роден на 22 декември 1962 г. в Съфолк, Англия, в семейството на писателката Дженифър Лаш и фотографа Марк Файнс. Той е най-големият от шест деца, сред които има редица творци – брат му Джоузеф Файнс също е актьор, а сестрите му Марта и Софи се занимават с режисура и продуцентство, докато брат му Магнус е музикант. Семейството му е с английски, ирландски и шотландски корени.
Файнс започва пътя си в театъра, където бързо си изгражда репутация като един от най-добрите интерпретатори на Шекспир на сцената на Кралския национален театър. След появата си по телевизията в началото на 90-те, той дебютира в киното с ролята на Хийтклиф в „Брулени хълмове“ (1992). Само година по-късно светът научава името му – превъплъщението му като садистичния комендант Амон Гьот в „Списъкът на Шиндлер“ (1993) на Стивън Спилбърг му носи номинация за „Оскар“ и БАФТА за най-добър поддържащ актьор, както и признанието на критиците по цял свят.
През следващите години Файнс доказва своя диапазон – от драматичния „Quiz Show“ (1994) до романтичния епос „Английският пациент“ (1996), където играе граф Алмази и отново е номиниран за „Оскар“, този път за главна мъжка роля. Следват силни участия в „Краят на аферата“ (1999), „Постоянният градинар“ (2005), черната комедия „В Брюж“ (2008), „The Reader“ (2008) и „The Hurt Locker“ (2008). В *The Grand Budapest Hotel* (2014) на Уес Андерсън Файнс показва и невероятно чувство за хумор, а ролята му на консиерж Густав Х получава възторжени отзиви.
Зрителите обаче го познават и като част от два от най-големите филмови франчайза. В поредицата за „Хари Потър“ той се превъплъщава в лорд Волдемор – един от най-запомнящите се злодеи в съвременното кино. Във филмите за Джеймс Бонд наследява Джуди Денч в ролята на М, започвайки от „Skyfall“ (2012).
Файнс е активен и зад камерата – режисьорският му дебют „Кориолан“ (2011), в който играе и главната роля, получава високи оценки, а по-късно заснема и биографичния филм за Чарлз Дикенс „The Invisible Woman“ (2013). На театралната сцена печели награда „Тони“ за изпълнението си в „Хамлет“.
През последното десетилетие продължава да съчетава големи продукции и авторско кино – от „A Bigger Splash“ (2015) на Лука Гуаданино до „Аве, Цезаре!“ (2016) на братя Коен. Освен актьорската си дейност, той е посланик на УНИЦЕФ Великобритания от 1999 г. и активно подкрепя хуманитарни каузи.
Днес Ралф Файнс е считан за един от най-големите британски актьори на своето поколение – артист с впечатляващ диапазон, който с лекота преминава от злодейски роли до романтични и комедийни образи, оставяйки трайна следа както на екрана, така и на сцената.
Ралф Натаниъл Туислетън-Уикъм-Файнс е роден на 22 декември 1962 г. в Съфолк, Англия, в семейството на писателката Дженифър Лаш и фотографа Марк Файнс. Той е най-големият от шест деца, сред които има редица творци – брат му Джоузеф Файнс също е актьор, а сестрите му Марта и Софи се занимават с режисура и продуцентство, докато брат му Магнус е музикант. Семейството му е с английски, ирландски и шотландски корени.
Файнс започва пътя си в театъра, където бързо си изгражда репутация като един от най-добрите интерпретатори на Шекспир на сцената на Кралския национален театър. След появата си по телевизията в началото на 90-те, той дебютира в киното с ролята на Хийтклиф в „Брулени хълмове“ (1992). Само година по-късно светът научава името му – превъплъщението му като садистичния комендант Амон Гьот в „Списъкът на Шиндлер“ (1993) на Стивън Спилбърг му носи номинация за „Оскар“ и БАФТА за най-добър поддържащ актьор, както и признанието на критиците по цял свят.
През следващите години Файнс доказва своя диапазон – от драматичния „Quiz Show“ (1994) до романтичния епос „Английският пациент“ (1996), където играе граф Алмази и отново е номиниран за „Оскар“, този път за главна мъжка роля. Следват силни участия в „Краят на аферата“ (1999), „Постоянният градинар“ (2005), черната комедия „В Брюж“ (2008), „The Reader“ (2008) и „The Hurt Locker“ (2008). В *The Grand Budapest Hotel* (2014) на Уес Андерсън Файнс показва и невероятно чувство за хумор, а ролята му на консиерж Густав Х получава възторжени отзиви.
Зрителите обаче го познават и като част от два от най-големите филмови франчайза. В поредицата за „Хари Потър“ той се превъплъщава в лорд Волдемор – един от най-запомнящите се злодеи в съвременното кино. Във филмите за Джеймс Бонд наследява Джуди Денч в ролята на М, започвайки от „Skyfall“ (2012).
Файнс е активен и зад камерата – режисьорският му дебют „Кориолан“ (2011), в който играе и главната роля, получава високи оценки, а по-късно заснема и биографичния филм за Чарлз Дикенс „The Invisible Woman“ (2013). На театралната сцена печели награда „Тони“ за изпълнението си в „Хамлет“.
През последното десетилетие продължава да съчетава големи продукции и авторско кино – от „A Bigger Splash“ (2015) на Лука Гуаданино до „Аве, Цезаре!“ (2016) на братя Коен. Освен актьорската си дейност, той е посланик на УНИЦЕФ Великобритания от 1999 г. и активно подкрепя хуманитарни каузи.
Днес Ралф Файнс е считан за един от най-големите британски актьори на своето поколение – артист с впечатляващ диапазон, който с лекота преминава от злодейски роли до романтични и комедийни образи, оставяйки трайна следа както на екрана, така и на сцената.
December 22, 1962 – Ipswich, Suffolk, England, UK