Ралф Файнс / Ralph Fiennes

Актьорът Ралф Натаниъл Туислетън-Уикъм-Фийнс е роден на 22 декември 1962 г. в Съфолк, Англия, в семейството на Дженифър Ан Мери Алейн (Лаш), писателка, и Марк Фийнс, фотограф. Той е най-големият от шестте си деца. Четирима от братята и сестрите му също се занимават с изкуство: Марта Файнс, режисьор; Магнус Файнс, музикант; Софи Файнс, продуцент; и Джоузеф Файнс, актьор. Той е от английски, ирландски и шотландски произход.

Известен интерпретатор на Шекспир, той постига първи успех на сцената на Кралския национален театър. За първи път Файнс работи на екрана през 1990 г., а след това дебютира в киното през 1992 г. в ролята на Хийтклиф във филма на Емили Бронте "Грозното издихание" (1992), в ролята на Жулиет Бинош. 1993 г. е неговата "година на пробив". Той има главна роля в противоречивия филм на Питър Грийнауей "Бебето от Макон" (1993) с Джулия Ормънд, който е приет зле. По-късно същата година става световноизвестен с образа на аморалния комендант на нацисткия концентрационен лагер Амон Гьот във филма на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер" (1993). За тази роля е номиниран за Оскар за най-добра поддържаща роля и за Златен глобус за най-добра поддържаща роля. Не печели, но получава наградата БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля, както и отличието за най-добър актьор в поддържаща роля от многобройни групи критици, включително Националното дружество на филмовите критици и асоциациите на филмовите критици в Ню Йорк, Чикаго, Бостън и Лондон. Превъплъщението му в ролята на Гьот му носи и място в списъка на 50-те най-добри филмови злодеи на Американския филмов институт. За да изглежда подходящ за образа на Гьоте, Файнс качва килограми, но впоследствие успява да ги свали. През 1994 г. той се превъплъщава в образа на американския академик Чарлз Ван Дорен във филма Quiz Show (1994). През 1996 г. е номиниран за "Оскар" за най-добър актьор за ролята на граф Алмази в епичния романс за Втората световна война и за друг филм, спечелил наградата за най-добър филм - "Английският пациент" (1996) на Антъни Мингела, в който участва заедно с Кристин Скот Томас. Получава също така номинации за наградите БАФТА и "Златен глобус", както и две номинации за наградата на Гилдията на филмовите актьори (SAG) - една за най-добър актьор и друга, споделена с актьорския ансамбъл на филма.

Оттогава насам Файнс участва в редица забележителни филми, сред които "Странни дни" (1995), "Оскар и Лусинда" (1997), анимационния "Принцът на Египет" (1998), "Слънчево сияние" (1999) на Ищван Сабо, филмите на Нийл Джордан "Краят на аферата" (1999) и "Добрият крадец" (2002), "Червеният дракон" (2002), "Слугиня в Манхатън" (2002), "Постоянният градинар" (2005), В Брюж (2008 г.), The Reader (2008 г.) с Кейт Уинслет в главната роля, спечелилият Оскар® The Hurt Locker (2008 г.) на Катрин Бигълоу, Clash of the Titans (2010 г.), екранизацията на Майк Нюъл по "Големите надежди" на Чарлз Дикенс (2012 г.) с Хелена Бонъм Картър и Джеръми Ървайн и The Grand Budapest Hotel (2014 г.) на Уес Андерсън.

Известен е и с ролите си в големи филмови франчайзи като поредицата филми за Хари Потър (2005-2011 г.), в които играе злия лорд Волдемор. Неговият племенник, Херо Файнс Тифин, играе Том Ридъл, младия лорд Волдемор, в "Хари Потър и принцът на полукръвта" (2009). Ралф се появява и в поредицата за Джеймс Бонд, в която играе М, като се започне от филма Skyfall (2012).

През 2011 г. Файнс прави режисьорския си дебют с екранизацията на Шекспировата трагедия - политически трилър "Кориолан" (2011), в който играе и главния герой, срещу Джерард Бътлър и Ванеса Редгрейв. Файнс е носител на наградата "Тони" за ролята на принц Хамлет на Бродуей.

През 2015 г. Файнс играе музикален продуцент във филма "По-голямо плюскане" (A Bigger Splash, 2015) на Лука Гуаданино, където играе с Тилда Суинтън и Матиас Скьонейртс, а през 2016 г. Файнс се снима във филма "Аве, Цезаре!" (Hail, Caesar!, 2016) на Джоел и Итън Коен.

От 1999 г. насам Файнс е посланик на УНИЦЕФ Великобритания. - И.И. превод