Майкъл Лърнър / Michael Lerner
Мини Биография
Майкъл Лърнър е американски актьор от Ню Йорк и по-голям брат на актьора Кен Лърнър. Веднъж е номиниран за "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля за ролята си на властния шеф на студиото Джак Липник в "Бартън Финк" (1991). Сред другите му известни роли са престъпният бос Арнолд Ротщайн (1882-1928) в "Осем мъже навън" (1988), кметът Еберт в "Годзила" (1998) и сенаторът Брикман в "X-Men: Дни на отминалото бъдеще" (2014).
През 1941 г. Лърнър в семейство от румънско-еврейски произход. Баща му е Джордж Лернер, рибар и търговец на антики. Лърнър е отгледан предимно в Солон, Охайо (предградие на Кливланд), и в пристанищния район Ред Хук, Бруклин. През 30-те години на ХХ в. в Ред Хук се намира градът на колибите за бездомни хора, а през по-голямата част от ХХ в. се смята, че е свързан с организираната престъпност.
Лърнър започва актьорската си кариера като театрален актьор. През 60-те години на ХХ в. играе в Американския консерваторен театър (АКТ) - театрална компания с нестопанска цел, базирана в Сан Франциско, Калифорния. Дебютира в киното в комедийната драма "Алекс в страната на чудесата" (1970 г.). Филмът разказва за филмов режисьор, който има само един касов хит в кариерата си и не е сигурен за възможностите си в живота.
През следващите години Лернер играе предимно поддържащи роли в различни филми. Той се радва на известен успех във филми на ужасите, като се превъплъщава в образа на заместник-комисар на нюйоркското полицейско управление в "Полицай-маниак 2" (1990 г.) и в частен детектив в "Омен IV: Пробуждането" (1991 г.). Най-известната роля в кариерата му е тази на Джак Липник в "Бартън Финк" (1991). Героят му е ръководител на филмово студио, който постоянно сменя ласкателствата и заплахите към служителите си, но запазва пълен контрол над тях. Лърнър е номиниран за "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля, но вместо това наградата е спечелена от конкурентния актьор Джак Паланс. Лърнър обаче печели наградата на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добър актьор в поддържаща роля.
Лърнър намира постоянна работа във филми през 90-те години. Той се превъплъщава в образа на банковия президент Едуард Х. Бидерман в комедията "Празен чек" (1994 г.), където банката е използвана за пране на пари. Той изпълнява ролята на късоглед полицейски лейтенант в комедийния трилър "Убийства в Радиоленд" (1994 г.), като героят му в крайна сметка не успява да попречи на серийния убиец от филма да преследва целите си. В "Приказка за мумията" (1998 г.) изпълнява ролята на професор Маркъс - уважаван учен, който е манипулиран да убие някого.
Лърнър продължава да е активен и през 2000-те години. Той изпълнява ролята на лекар в "Присмехулникът не пее" (2001 г.), измислено изображение на живота на дивото дете Джини (1957-). Изобразява властния изпълнителен директор Фултън Грийнуей в коледната комедия "Елф" (2003 г.). В комедийната драма "Живот по време на война" (2009 г.) изпълнява ролята на бащата Харви Винер - мъж, който е приет за педофил поради това, че просто прегръща сина на приятелката си.
През 2010 г. Лернер има сравнително малко нови роли, но някои от тях все пак са запомнящи се. Той се превъплъщава в образа на безмилостния политик Уесли Моуч в научнофантастичния филм "Атлас изправи рамене: Част I" (2011 г.), създаден по романа на Айн Ранд. Във фентъзи комедията "Огледалце в огледалце" (2012 г.) изпълнява ролята на барона - елитен придворен, спечелил благоволението на злата кралица Клементиана (в ролята Джулия Робъртс). В супергеройския филм "Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще" изпълнява ролята на сенатор Брикман - политик, който гласува за орязване на финансирането на програмата "Сентинел".
Лърнър изобразява изпълнителния директор на филмовото студио Луис Б. Майер (ок. 1882-1957 г.) във филма "Първият Оскар" (2022 г.). Към 2022 г. Лърнър е на 80 години. Актьорът ветеран рядко е играл главни роли, но е доста популярен с това, че е пресъздал запомнящи се поддържащи персонажи в много филми. Плановете за кариерата му са неясни, но Лернер изглежда не желае да се пенсионира. - И.И. превод
През 1941 г. Лърнър в семейство от румънско-еврейски произход. Баща му е Джордж Лернер, рибар и търговец на антики. Лърнър е отгледан предимно в Солон, Охайо (предградие на Кливланд), и в пристанищния район Ред Хук, Бруклин. През 30-те години на ХХ в. в Ред Хук се намира градът на колибите за бездомни хора, а през по-голямата част от ХХ в. се смята, че е свързан с организираната престъпност.
Лърнър започва актьорската си кариера като театрален актьор. През 60-те години на ХХ в. играе в Американския консерваторен театър (АКТ) - театрална компания с нестопанска цел, базирана в Сан Франциско, Калифорния. Дебютира в киното в комедийната драма "Алекс в страната на чудесата" (1970 г.). Филмът разказва за филмов режисьор, който има само един касов хит в кариерата си и не е сигурен за възможностите си в живота.
През следващите години Лернер играе предимно поддържащи роли в различни филми. Той се радва на известен успех във филми на ужасите, като се превъплъщава в образа на заместник-комисар на нюйоркското полицейско управление в "Полицай-маниак 2" (1990 г.) и в частен детектив в "Омен IV: Пробуждането" (1991 г.). Най-известната роля в кариерата му е тази на Джак Липник в "Бартън Финк" (1991). Героят му е ръководител на филмово студио, който постоянно сменя ласкателствата и заплахите към служителите си, но запазва пълен контрол над тях. Лърнър е номиниран за "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля, но вместо това наградата е спечелена от конкурентния актьор Джак Паланс. Лърнър обаче печели наградата на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добър актьор в поддържаща роля.
Лърнър намира постоянна работа във филми през 90-те години. Той се превъплъщава в образа на банковия президент Едуард Х. Бидерман в комедията "Празен чек" (1994 г.), където банката е използвана за пране на пари. Той изпълнява ролята на късоглед полицейски лейтенант в комедийния трилър "Убийства в Радиоленд" (1994 г.), като героят му в крайна сметка не успява да попречи на серийния убиец от филма да преследва целите си. В "Приказка за мумията" (1998 г.) изпълнява ролята на професор Маркъс - уважаван учен, който е манипулиран да убие някого.
Лърнър продължава да е активен и през 2000-те години. Той изпълнява ролята на лекар в "Присмехулникът не пее" (2001 г.), измислено изображение на живота на дивото дете Джини (1957-). Изобразява властния изпълнителен директор Фултън Грийнуей в коледната комедия "Елф" (2003 г.). В комедийната драма "Живот по време на война" (2009 г.) изпълнява ролята на бащата Харви Винер - мъж, който е приет за педофил поради това, че просто прегръща сина на приятелката си.
През 2010 г. Лернер има сравнително малко нови роли, но някои от тях все пак са запомнящи се. Той се превъплъщава в образа на безмилостния политик Уесли Моуч в научнофантастичния филм "Атлас изправи рамене: Част I" (2011 г.), създаден по романа на Айн Ранд. Във фентъзи комедията "Огледалце в огледалце" (2012 г.) изпълнява ролята на барона - елитен придворен, спечелил благоволението на злата кралица Клементиана (в ролята Джулия Робъртс). В супергеройския филм "Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще" изпълнява ролята на сенатор Брикман - политик, който гласува за орязване на финансирането на програмата "Сентинел".
Лърнър изобразява изпълнителния директор на филмовото студио Луис Б. Майер (ок. 1882-1957 г.) във филма "Първият Оскар" (2022 г.). Към 2022 г. Лърнър е на 80 години. Актьорът ветеран рядко е играл главни роли, но е доста популярен с това, че е пресъздал запомнящи се поддържащи персонажи в много филми. Плановете за кариерата му са неясни, но Лернер изглежда не желае да се пенсионира. - И.И. превод
Случаен филмСтатии
Ще гледат
Последно изгледани
