Кимбърли ван дър Бек / Kimberly Van Der Beek

Кимбърли Ван Дер Бийк (по рождение Кимбърли Брук) е американка, която през годините се движи между работа зад кадър, по-редки екранни появи и семейния живот далеч от типичния холивудски шум. Публичният ѝ образ е свързан най-вече с участия като самата себе си и с присъствието ѝ в документални и телевизионни формати, а не с класическа актьорска кариера, изградена чрез големи драматични роли.

Широката публика я среща първо покрай документалния филм "Teenage Paparazzo" (2010), където темата е границата между знаменитостите и обсесията на папарашката култура, а Кимбърли се появява като част от този свят - не като измислен персонаж, а като реален човек с реална позиция и реакции. По-късно името ѝ се появява и в по-игрови, но пак "домашни" като усещане проекти, като "Home Movie: The Princess Bride" (2020) - дистанционният експеримент, в който актьори пресъздават сцени от любимия филм от домовете си, и където присъствието ѝ отново е по-скоро човешко и естествено, отколкото "актьорско на показ".

Сред по-разпознаваемите ѝ телевизионни участия е специалното предаване "The Real Full Monty" (2024), в което тя се появява като съпругата на Джеймс Ван Дер Бийк. Форматът е свързан с кауза и публичен жест, а нейното присъствие е от типа подкрепа, която се усеща повече по начина, по който стоиш до някого, отколкото по репликите.

Личният ѝ живот неизбежно е част от това как хората я разпознават. С Джеймс Ван Дер Бийк се запознават по време на пътуване в Израел, а на 1 август 2010 г. сключват брак. Заедно имат шест деца - Оливия, Джошуа, Аннабел, Емилия, Гуендолин и Джеремая. През годините двамата са говорили и за трудни моменти по пътя към това голямо семейство, което обяснява защо често звучат по-земно от типичните "звездни" двойки. В един по-късен етап семейството им се премества от Лос Анджелис в Тексас, търсейки по-спокоен и по-прост ритъм на живот.

Днес Кимбърли се свързва основно с ролята си на майка и с това да пази личното пространство на семейството, докато присъства в публичното внимание по-рядко и премерено - най-вече когато има смисъл или кауза, а не като постоянна част от светския поток.