Катрин Деньов / Catherine Deneuve

Катрин Фабиен Деньов е родена на 22 октомври 1943 г. в Париж в артистично семейство – баща ѝ Морис Дорлеак и майка ѝ Рене Симоно са актьори, а сестра ѝ Франсоаз Дорлеак също тръгва по същия път, преди трагичната ѝ смърт през 1967 г. Още като тийнейджърка Катрин започва да се появява на екрана, но първоначално ролите ѝ са скромни и почти незабележими. Промяната настъпва, когато Роже Вадим ѝ поверява по-отговорна роля в *Le vice et la vertu* (1963), а истинският пробив идва година по-късно с мюзикъла на Жак Деми *Les Parapluies de Cherbourg* (1964). Там тя изиграва Жанвиѐв, млада жена, влюбена в войник, чиято съдба я принуждава да се омъжи без любов. Филмът печели „Златна палма“ в Кан и я превръща в новата звезда на френското кино.

След този успех Деньов започва да работи с някои от най-големите имена в световното кино. Роман Полански я избира за *Repulsion* (1965), където тя пресъздава психически разстроена млада жена в една от най-силните си драматични роли. Луис Бунюел я превръща в икона на мистериозната еротика с *Belle de Jour* (1967), където играе буржоазна домакиня, която тайно проституира. По-късно отново работи с него в *Tristana* (1970). С Франсоа Трюфо снима *La Sirène du Mississipi* (1969), а десетилетие по-късно отново под негово ръководство постига един от върховете в кариерата си – *Le Dernier Métro* (1980), разказ за актриса в окупирания от нацистите Париж. Тази роля ѝ носи наградата „Сезар“ за най-добра актриса.

През 80-те и 90-те години Деньов утвърждава статута си на една от „големите дами“ на френското кино. Особено високо признание получава за участието си в епичната драма *Indochine* (1992), където играе френска плантаторка в колониален Виетнам. Тази роля ѝ носи „Оскар“ номинация за най-добра актриса – едно от малкото подобни отличия за френска звезда. През годините тя участва в над 100 филма, включително *The Hunger* (1983), където си партнира с Дейвид Боуи и Сюзан Сарандън, и *Dancer in the Dark* (2000) на Ларс фон Триер.

През цялата си кариера Катрин Деньов остава символ на изключителна елегантност и женственост, често сравнявана със самото въплъщение на френската култура. Тя никога не се е изявявала на театрална сцена, но именно киното я превръща в международна легенда. Нейната филмография обединява сътрудничества с майстори на европейското и световното изкуство и я поставя редом до Симон Синьоре, Жана Моро, Изабел Юпер и Изабел Аджани като една от най-великите актриси във френската история.

И до днес Деньов остава активна и продължава да приема разнообразни роли, които доказват, че с времето тя не губи нито своята магнетичност, нито способността си да придава дълбочина на всяка своя героиня.