Алберта Уотсън / Alberta Watson

Алберта Уотсън, добре позната на телевизионната аудитория с ролята си на Маделин в "Жената Никита" (1997 г.), номинирана за наградата "Близнаци", има дълга и разнообразна кариера в телевизията и киното.

Родена в Торонто, Уотсън започва да играе с местна театрална група още като тийнейджърка. За една от първите си филмови роли - Мици във филма на Джордж Качендър "В прослава на по-възрастните жени" (1978 г.) - получава номинация за "Джини" за най-добра актриса в поддържаща роля. Само година по-късно тя взима наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал в Йорктън за късометражния филм "Exposure". След това Уотсън заминава за Съединените щати, където учи при Джийн Ласко, снима се в няколко филма (сред които стилната класика на ужасите "Хранилището" (1983) на Майкъл Ман със Скот Глен, Иън Маккелън и Гейбриъл Бърн) и телевизионния филм "Жени на храбростта" (1986) със Сюзън Сарандън.

След като се завръща на Източното крайбрежие, Уотсън рискува с нискобюджетен независим филм с тогавашния начинаещ режисьор Дейвид О. Ръсел: черната комедия Spanking the Monkey (1994), която получава наградата на публиката на филмовия фестивал Сънданс и множество награди "Независим дух". Уотсън печели възторженото одобрение на критиката за запомнящото се изпълнение на ролята на депресирана, дълбоко разстроена майка, която има кръвосмесителна връзка със сина си, изигран от Джеръми Дейвис.

През следващата година Уотсън изиграва далеч по-стабилната майка на тийнейджър компютърен гений в касовия хит "Хакери" (1995) заедно с Анджелина Джоли, а след това съпругата на мафиота Джон Готи в номинирания за "Еми" "Готи" (1996). Завръща се в Торонто и продължава да търси интересни роли в независимото кино, което я отвежда до главната роля в Shoemaker (1996), режисиран от Колин Мърфи. Въпреки че филмът не е широко разпространен в САЩ, изпълнението на Уотсън не остава незабелязано - тя получава втора номинация за "Джини", този път в категорията за главна женска роля.

През следващата година тя получава похвалите на критиката за друг независим филм - завладяващия The Sweet Hereafter (1997 г.) на Атом Егоян, в който представя нюансирана роля на изневеряваща съпруга и скърбяща майка. За този филм тя си поделя наградата за най-добро актьорско изпълнение от ансамбъл (National Board of Review) с Иън Холм, Сара Поли и останалите членове на изключителния актьорски състав. Филмът получава Голямата награда на журито на филмовия фестивал в Кан и продължава да печели номинации за "Оскар" и "Джени".

Междувременно Уотсън започва да се снима в телевизионния сериал La Femme Nikita (1997 г.), който продължава четири години и в който играе превърналата се в емблематична героиня - твърдата антитерористична стратежка Маделин. Култовият сериал ѝ носи номинация за "Близнаци" за 1998 г. и поставя началото на все по-нарастваща фенска маса, чието основно присъствие онлайн е в неофициален сайт, посветен на нея.

Въпреки че е участвала в множество големи комерсиални продукции и хитови телевизионни предавания, през последните десет години Уотсън предпочита независими (и особено канадски) продукции.

Тя прибавя още един награден филм към творчеството си с рок мюзикъла Hedwig and the Angry Inch (2001) на Джон Камерън Мичъл и Стивън Траск, където играе засуканата майка на Хедуиг. Филмът печели наградата на публиката и наградата за най-добър режисьор на фестивала "Сънданс".

По-късно Уотсън се снима в "Дивите кучета" (2002 г.) с режисьор Том Фицджералд, който взема главното отличие на Атлантическия филмов фестивал. Тя се появява и в ролята на д-р Фишер в режисьорския дебют на Сара Поли, отличения с награда "Далеч от нея" (2006) с Джули Кристи. Освен това участва в главната роля срещу Колм Мийни в игралния филм A Lobster Tale (2006 г.) - тиха, неангажираща история, която също печели няколко награди.

Междувременно в телевизията Уотсън печели втора номинация за наградата "Близнаци" за изпълнението си в "След жътвата" (2001), в който участва заедно със Сам Шепард. Втората част на "Преследване на Каин II": Лице (2002), й носи още една номинация за "Джемини" като най-добра актриса в главна роля (2003). След това Уотсън заснема филма "Изборът: Историята на Хенри Моргенталер" (Choice: The Henry Morgentaler Story, 2005), историята на противоречивия канадски лекар д-р Хенри Моргенталер, за който е номинирана за още една награда "Джемини" през 2005 г.

Въпреки че има епизодични роли в множество телевизионни предавания (The Newsroom (1996), Show Me Yours (2004), At the Hotel (2006), Angela's Eyes (2006)), тя отново достига до международната телевизионна аудитория, когато участва в четвъртия сезон (2004-2005) на хитовия сериал на Fox 24 (2001), където играе ролята на Ерин Дрискол, ръководител на антитерористичен отдел, в компанията на Кийфър Съдърланд и Уилям Девън. Има възможност да изиграе различна жена-шеф (министър и възстановяваща се алкохоличка), когато се присъединява към актьорския състав на друга популярна драма в праймтайма - "Граница" (2008 г.) на CBC, като постоянна гостуваща звезда.

Неотдавна Уотсън получава гласа на 350-килограмовата Мери Ръдърфорд в анимационния филм "Гръбнакът" (2009 г.) (продуцент и режисьор Крис Ландрет, носител на Оскар), който получава наградата за най-добър филм на Международния фестивал на анимацията в Мелбърн през 2009 г. През 2008 г. Алберта Уотсън получава награда за постижения в кариерата от базираното в Бостън Дружество за независимо кино "Хлотрудис".

Уотсън умира на 21 март 2015 г. вследствие на усложнения от рак в хоспис "Кенсингтън" в Торонто; тя е на 60 години. - И.И. превод