Дик Милър / Dick Miller

Дик Милър е роден в Бронкс, Ню Йорк, в семейство на руски еврейски имигранти – Исидор „Айра“ и Рита Милър. Преди да се насочи към киното, служи няколко години във военноморските сили на САЩ и дори печели отличия като боксьор в средна категория. След службата си се премества в Лос Анджелис през средата на 50-те години, където съдбата го среща с продуцента и режисьор Роджър Корман – човекът, който ще промени живота му. Именно Корман забелязва неговия особен чар и умението му да придава колорит на всеки персонаж, независимо от екранното време.

Първите му роли са в нискобюджетни продукции на Корман, в които често играе неприятни, но запомнящи се типажи – като продавач на прахосмукачки в *Not of This Earth* (1957). Истинският пробив обаче идва две години по-късно с *A Bucket of Blood* (1959), където Милър влиза в ролята на психически нестабилния сервитьор и самоук артист Уолтър Пейзли, чиито глинени скулптури изглеждат подозрително живи. Ролята му донася култов статус и определя типажа, с който остава свързан през десетилетията. Година по-късно отново се появява в друга култова творба на Корман – *The Little Shop of Horrors* (1960), където се превъплъщава в ексцентричния цветояден Вурсън Фауч.

През следващите две десетилетия Милър остава верен на продукциите на Корман, като същевременно се превръща в едно от най-познатите лица на независимото американско кино. В края на 70-те години започва дългогодишно сътрудничество с режисьора Джо Данте, който го кани почти във всеки свой филм – от *The Howling* (1981), където играе забавния продавач в магазин за окултни книги, до *Twilight Zone: The Movie* (1983) и *Chopping Mall* (1986), в които отново намигва към образа на Уолтър Пейзли. В тези участия Милър доказва, че дори в една единствена сцена може да открадне вниманието на зрителите със своята експресивност и неповторимо присъствие.

С нисък ръст, вълниста коса, дълги бакенбарди и изразително лице, Дик Милър никога не е бил типичен холивудски водещ актьор, но именно това го прави толкова запомнящ се. В продължение на повече от шест десетилетия той се превръща в символ на „човека от народа“ в киното – познат, симпатичен и винаги малко странен. Участвал е в стотици филми и телевизионни продукции, често без дори да бъде обявен в надписите, но всяка негова поява предизвиква усмивка и аплодисменти сред зрителите. Милър остава пример за актьор, който без да бъде звезда, успява да остави траен отпечатък в историята на американското кино.