Бен Търпин / Ben Turpin

Бен Търпин е роден през 1869 година в Ню Орлиънс, Луизиана, в семейството на френски емигрант, собственик на сладкарски магазин. Когато е на седем години, семейството се премества в Ню Йорк, в долната източна част на Манхатън. Още като млад, Търпин проявява неспокоен дух – скита из страната, живее известно време като странстващ работник и се издържа с дребни ангажименти. Именно по време на престоя си в Чикаго случайно открива, че може да разсмива хората – започва да участва в партита и аматьорски представления, където бързо се превръща в любимец на публиката.

Професионалната му кариера започва в бурлескови и вариететни театри, след като отговаря на обява за комедийни изпълнители. Сценичните му номера включват акробатични падания, пародийни движения и, разбира се, характерното кръстосване на очите – жест, който по-късно става негова запазена марка. Иронично, Търпин не е роден с криви очи. Те се изместват след сценична травма, докато играе героя „Happy Hooligan“ – образ, който задържа в репертоара си цели 17 години. Макар и случайна, тази особеност се превръща в ключов елемент на неговия комедиен стил и го прави разпознаваем във времената на нямото кино.

Първата му поява във филм е през 1907 година, когато е вече на 38. Присъединява се към студиото *Essanay* в Чикаго, където дори работи временно като чистач, преди да получи възможност пред камерата. Дълго време остава на заден план, докато не среща Чарли Чаплин, който вижда потенциала му и го препоръчва на Мак Сенет – легендарния продуцент и „баща на слепстик комедията“. Под крилото на Сенет, Търпин се превръща в една от най-разпознаваемите комедийни фигури на епохата.

С характерните си криви очи, гъсти мустаци и експресивна мимика, той участва в десетки нямо-комедийни филми редом с имена като Мейбъл Норманд и Роско „Фати“ Арбъкъл. Особено популярен става с пародиите си на тогавашните холивудски звезди – в *The Shriek of Araby* (1923) осмива Рудолф Валентино, превръщайки романтичния герой в неук и смешен тип. Именно чрез тези ролите си Бен Търпин показва забележителна самоирония и способност да превръща идеала за мъжественост в източник на комедия.

През 1924 година се оттегля от активна работа, за да се грижи за болната си съпруга – канадската актриса Кари Лемьо. След нейната смърт през следващата година се връща на екрана, но славата му вече започва да избледнява, а с навлизането на звуковото кино неговият тип визуален хумор постепенно губи популярност. Появява се епизодично в комедии, включително и в *Saps at Sea* (1940) с Лоръл и Харди – последната му филмова роля.

Бен Търпин умира през 1940 година от сърдечно заболяване, но остава в историята като един от пионерите на нямата комедия. Със своята уникална външност и неподражаемо чувство за физически хумор той олицетворява духа на ранното кино – време, когато един жест или поглед можеше да предизвика буря от смях.