Жан-Пол Белмондо / Jean-Paul Belmondo

Жан-Пол Белмондо е роден на 9 април 1933 г. в Ньой-сюр-Сен, в артистично семейство – баща му Пол Белмондо е прочут френски скулптор, а майка му Мадлен Рено е художничка. След обучение в Conservatoire National Supérieur d’Art Dramatique първите му сценични участия са скромни, а дебютът му на екран в „À pied, à cheval et en voiture“ (1957) дори е орязан при монтажа. Истинският пробив идва стремглаво: „До последен дъх“ (1960) на Жан-Люк Годар го превръща в емблема на френската Нова вълна – лице на нов, свободен стил на игра, в който иронията и меланхолията се срещат в една и съща усмивка.

Още в началото на 60-те Белмондо работи с Жан-Пиер Мелвил („Léon Morin, prêtre“, „Le Doulos“) и с Филип дьо Брока, с когото прави летящия приключенски тандем „That Man from Rio“ (1964) и „Le Magnifique“ (1973). От средата на десетилетието съзнателно се насочва към мейнстрийм кино и се превръща в най-голямата френска звезда на екшъна и комедията – актьор, който сам изпълнява по-голямата част от каскадите си и носи филмите на раменете си. В 70-те и 80-те следват иконични хитове като „Borsalino“ (1970) редом до Ален Делон, „Peur sur la ville“ (1975), „Le Professionnel“ (1981) и „L’As des as“ (1982) – заглавия, които затвърждават марката „Бебел“: чар, физика и непринудена самоирония.

Белмондо е и далновиден продуцент – създава компанията Cerito (по моминското име на баба си), за да контролира проектите си. С „Пътят на едно разглезено дете“ (1988) на Клод Льолуш печели „Сезар“ за най-добър актьор (1989), а по-късно получава и отличия като Ордена на Почетния легион. След инсулт през 2001 г. се отдръпва, но се завръща на сцената в Théâtre Marigny (Едмънд Кийн, „Сирано дьо Бержерак“) и отново на екран в „Un homme et son chien“ (2008). През 2011 г. Кан му отдава специална почит с почетна „Палма“.

В личен план Белмондо има три деца от първия си брак с Елодѝ Констан – Патриша (загинала при пожар през 1993 г.), Флоранс и Пол (станал автомобилен състезател). През 2003 г. със съпругата си Натти Тардивел имат дъщеря Стела. Макар никое от децата му да не избра актьорството, синът му се появява епизодично в „Пътят на едно разглезено дете“ – елегантен поклон към бащината кариера.

Жан-Пол Белмондо си отива на 6 септември 2021 г. в Париж, но присъствието му остава живо – в свободните ритми на Новата вълна и в пулса на френското комерсиално кино, което той издигна до звездна висота. Към 2025 г. наследството му се усеща и в двете посоки: като урок по артистична смелост и като доказателство, че голямата звезда може да бъде едновременно модерен герой и народен любимец.