Уди Харелсън / Woody Harrelson

Удроу Трейси „Уди“ Харелсън е роден на 23 юли 1961 г. в Мидланд, Тексас, и израства в Лебанън, Охайо, където е родом майка му Даян Лу (Осуолд). Баща му Чарлз Харелсън отсъства по-голяма част от детството му, а Уди намира опора в училищния театър и книгите. След като завършва Hanover College в Индиана с двойна специалност „театрално изкуство и английски“, прекарва кратко време на нюйоркската сцена.

Първите му стъпки пред камерата са в телевизията и именно там идва пробивът: през 1985 г. се присъединява към комедийния феномен „Cheers/Бар Наздраве“ като симпатичния барман Уди Бойд – роля, която го превръща в любимец на Америка и му носи „Еми“ през 1989 г. Киното се отваря широко в началото на 90-те с „Doc Hollywood“ (1991), „White Men Can’t Jump/Белите не могат да скачат“ (1992), „Indecent Proposal/Неприлично предложение“ (1993) и култовите „Natural Born Killers/Убийци по рождение“ (1994) и „The People vs. Larry Flynt/Народът срещу Лари Флинт“ (1996), за който получава първата си номинация за „Оскар“.

Следват диапазон и устойчивост: войникът-вестоносец в „The Messenger/Вестоносецът“ (2009) носи втора номинация за „Оскар“, а през същия период Уди редува масови хитове и жанрови изненади – „No Country for Old Men/Няма място за старите кучета“ (2007), „Zombieland/Земя на зомбита“ (2009) и „Zombieland: Double Tap“ (2019), „2012“ (2009), „Friends with Benefits/По приятелски“ (2011). Като Хеймич Абърнати в поредицата „The Hunger Games/Игрите на глада“ (2012–2015) добавя още една иконична фигура към филмографията си, а „Three Billboards Outside Ebbing, Missouri/Три билборда извън града“ (2017) му носи трета номинация за „Оскар“. Същата година е антагонистът в „War for the Planet of the Apes“ (2017), а малко след това се появява в „Solo: A Star Wars Story“ (2018) и „Midway“ (2019). През 2022 г. е капитанът-марксист в сатиричния „Triangle of Sadness“, отличен със „Златна палма“, а през 2023 г. влиза в образа на Е. Хауърд Хънт в минисериала „White House Plumbers“. В новите години продължава да смесва инди и мейнстрийм: „The Man from Toronto“ (2022), „Champions“ (2023) и „Suncoast“ (2024).

На малкия екран Харелсън оставя силен отпечатък и извън „Cheers“. „True Detective“ (2014) – където е и изпълнителен продуцент – му донася номинации за „Еми“ и „Златен глобус“, а телевизионният филм „Game Change“ (2012) добавя още отличия и признание за характерния му драматичен такт и ирония.

Любопитни факти очертават портрета му извън екрана. Харелсън е дългогодишен защитник на околната среда и устойчивото земеделие; още през 90-те участва в символични акции в подкрепа на индустриалния коноп. Известен е с вегетарианските си/веган навици, йога и любов към сърфинга, живее между Хавай и Калифорния и през 2020-те се включва в предприемачески проекти (включително свързани с канабис индустрията). В личен план е бил кратко женен за Нанси Саймън през 80-те, а от 2008 г. е женен за Лора Луи, с която имат три дъщери.

Към 2025 г. Уди Харелсън остава рядка комбинация от характерен актьор и звезда с широка народна обич – артист, който с лекота преминава от сатиричен гег към трагикомична дълбочина и превръща всяка поява – било то в голям франчайз или камерна драма – в сценa с пулс и човешка истина.