Том Кортни / Tom Courtenay

Сър Том Кортни е един от най-изтъкнатите британски актьори на своето поколение – човек, който предпочита сцената пред славата и се превръща в символ на театралната отдаденост и артистичната искреност. Роден е на 25 февруари 1937 г. в Хъл, Източен Йоркшир, в скромно семейство – баща му Томас Хенри Кортни е бояджия на кораби, а майка му Ан Елайза Куест е домакиня. Детството му е белязано от труд и простота, но и от силно желание да излезе извън границите на малкия си град. Завършва гимназията „Кингстън“ и продължава обучението си в Кралската академия за драматични изкуства в Лондон (RADA), където талантът му е забелязан почти веднага.

Професионалният му дебют идва през 1960 г. в *Чайка* на Чехов в театъра Old Vic, а само година по-късно блести на сцената с ролята на Били във *Billy Liar* – пиеса, която ще се превърне в повратна точка в кариерата му. През 60-те години Кортни става един от най-ярките представители на т.нар. „ядосани млади мъже“ – ново поколение британски актьори и режисьори, които се противопоставят на класическото кино с неговите условности. С филма *The Loneliness of the Long Distance Runner* (1962) той създава един от най-запомнящите се образи на млад бунтар в британското кино и печели награда за най-обещаващ дебют от Британската филмова академия.

Следват *Billy Liar* (1963), *King & Country* (1964), *King Rat* (1965), както и епохалният *Doctor Zhivago* (1965), който му носи първата номинация за „Оскар“. През този период Том Кортни застава редом до Албърт Фини и Алан Бейтс – актьори, които променят облика на британското кино. Но въпреки успеха, Кортни никога не се чувства напълно у дома пред камерата. За него театърът остава истинското изкуство, и през 1966 г. се връща към сцената, където играе в класически пиеси като *Хамлет*, *Макбет*, *Peer Gynt* и *Arms and the Man*.

През 70-те години Кортни се свързва трайно с театъра Royal Exchange в Манчестър, като изиграва блестящи роли в *The Rivals*, *The Prince of Homburg* и *The Norman Conquests*. Успехът му в *Otherwise Engaged* (1977) му носи номинация за награда „Тони“, а с *The Dresser* (1980–1981) постига истински триумф. Екранизацията на пиесата (1983), в която си партнира отново с Албърт Фини, му носи номинация за „Оскар“ и затвърждава мястото му сред най-големите британски актьори.

В следващите десетилетия Кортни се появява по-рядко в киното, но винаги с класа – *Let Him Have It* (1991), *Last Orders* (2001), *Nicholas Nickleby* (2002) и телевизионният минисериал *Unforgotten* (2015), за който печели награда BAFTA. В театъра продължава да впечатлява с едноличните си спектакли – особено с *Moscow Stations*, за който получава престижни театрални отличия, и *Pretending to Be Me*, вдъхновен от поезията и писмата на Филип Ларкин.

В личния си живот Том Кортни остава дискретен. Бил е женен за актрисата Шерил Кенеди (1973–1982), а през 1988 г. се жени за Изабел Кросли – сценичен мениджър в Royal Exchange Theatre. Няма деца, но посвещава живота си на изкуството. През 1999 г. издава мемоарите *Dear Tom: Letters From Home*, приети с топли отзиви, а година по-късно получава рицарско звание за приноса си към британската култура.

Сър Том Кортни остава символ на актьорска честност и отдаденост – артист, който винаги избира пътя на сърцето пред този на славата, превръщайки всяка своя роля в човешко откровение.