Коста Цонев / Kosta Tsonev

Коста Цонев е роден на 10 юни 1929 година в София в обикновено семейство, баща му бил бояджия, но именно от това скромно начало той тръгва по пътя към една от най-обичаните кариери в българското кино и театър. Родът му носи и гръцки корени, а съдбата на тримата братя Цоневи показва колко различни таланти може да развие едно семейство – най-големият брат Иван (Иван Zoneff) се установява в Австралия и става един от големите строителни предприемачи там, другият брат Васил е известен сатирик и писател, а Коста избира актьорството.

След като завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство, Коста Цонев бързо се налага на сцената и екрана. Още с първите си роли впечатлява с харизма и драматична дълбочина, а през 1959 г. участва във „В командира на отряда“, който бележи началото на успешния му филмов път. През следващото десетилетие става разпознаваем с участията си в „Свобода или смърт“ (1969) и „Необходимият грешник“ (1971), където неговото присъствие предава както сила, така и човечност на персонажите. В „Сватбите на цар Иван Асен“ (1975) и „Басейнът“ (1977) той отново се утвърждава като актьор, способен да изгради внушителни образи, а във „Моят баща бояджията“ (1974) заглавието особено символично преплита личната му съдба с художествения разказ.

През 80-те години участва в „Покръстването и слово за буквите“ (1982), с което допълнително затвърждава името си сред големите актьори на своето време. Кариерата му продължава и в новия век, когато се появява във филма „Луд ден“ (2004), показвайки завидна актьорска жизненост.

Личният му живот е също толкова колоритен – женен е три пъти, два пъти за популярната телевизионна водеща Анахид Тачева, а по-късно за Елена. Синът му Димитър Цонев става един от най-познатите телевизионни журналисти и новинари в България, а дъщеря му също е част от неговото наследство.

През 2001 г. Коста Цонев влиза и в политиката като депутат от НДСВ и е преизбран през 2005 г., доказвайки, че неговата харизма и обществено влияние далеч надхвърлят сцената. Той остава в паметта на българската публика като актьор с огромно сърце и внушителна биография.

Коста Цонев умира на 25 януари 2012 година в София, но споменът за него живее чрез филмите, театралните му роли и обществената му дейност – истински пример за човек, оставил следа в културния и обществения живот на България.