Ксандър Беркли / Xander Berkeley

Бащата на Ксандър е художник, а майка му - учителка, която шие и му осигурява костюми (предпочитани от него пред играчките). Следваха училищните пиеси и общинският театър. Експериментална театрална трупа в района (която е филиал на Отворения театър на Джоузеф Чайкин в Ню Йорк) взема Ксандър под крилото си, когато той е на 16 години. Той смята, че тази група го е формирала като човек и актьор, който се стреми да поема рискове и да бъде отворен към неизвестното. Ксандър учи в колежа "Хемпшир", прогресивното дете на "Смит", "Метро Холиок", "Амхърст" и Масачузетския университет. Той ще продължи да се занимава с театър в Хемпшир, като учи и играе пиеси във всяко от другите училища, които се намират там в района.

Преместването в Ню Йорк след колежа му осигурява достъп до частни учители от Кралската академия по изкуствата, Московския театър на изкуствата и HB Studios. По-късно в Лос Анджелис, през последните години от живота си, Ксандър прекарва време с Лий Страсбърг в The Actor's Studio.

Докато живее в Ню Йорк, Ксандър работи в регионални и репертоарни театри, както и извън Бродуей, но въпреки класическото си театрално образование, все повече го привличат тънкостите на филмовото актьорско майсторство. Една пиеса, написана от големия южняшки писател Рейнолдс Прайс, наречена "Early Dark", има толкова кинематографично усещане, че агентът вижда в Ксандър филмов актьорски потенциал и го насърчава да се премести на запад.

Скоро филмът "Mommie Dearest" (1981 г.) осигурява на Ксандър филмов дебют в ролята на "Кристофър Крауфорд" и едновременно с това дава на кариерата му леко култов обрат. Алекс Кокс със "Сид и Нанси" (1986), Джеймс Камерън с "Терминатор 2: Денят на страшния съд" (1991), Бърнард Роуз с "Кандимен" (1992), Тод Хейнс със "Сейф" (1995), Майк Фигис с "Да напуснеш Лас Вегас" (1995), Андрю Никол с "Гатака" (1997) - всички те спомагат за по-нататъшното асоцииране на Ксандър като актьор от собствената му доста необичайна категория.

Изборът на Ксандър често се определяше от възможността да се учи от режисьори, на които се възхищаваше, и със сигурност всички изброени по-горе спадат към тази категория. Клинт Истууд с "Новобранецът" (1990), Рон Хауърд с "Аполо 13" (1995), Роб Райнър с "Няколко добри мъже" (1992), Майкъл Ман с "Жега" (1995), Волфганг Петерсен с "Еър Форс 1" (1997), Стивън Спилбърг с "Амистад" (1997) са очевидни примери за други режисьори, с които Ксандър активно се стреми да работи и да се учи от тях.

Образованието му се развиваше от неясни независими филми, в които Ксандър можеше да играе главни роли, до високобюджетни студийни филми, в които той често играеше по-малки роли, свързани с героите. Точно както работата с по-стари режисьори като Майкъл Какоянис за "Вишнева градина" (1999) и Робърт М. Йънг за "Под пояса" (2004) (известен още като "Човешка грешка") донесе прозрения за начините на работа, които се губят в тенденцията на попкултурата да се плъзга към лъскавост. Да не говорим, че покрай тях той попада на места като България и Китай.

Може би защото животът в чуждите служби или шпионажът са били възприемани като път, по който не се е вървяло, животът на място в чужди държави, работата като актьор, донякъде е задоволил този импулс. Още през 1987 г. един филм отвежда Ксандър в Никарагуа по време на войната с Контра. Именно по време на тези тримесечни снимки на филма Walker (1987) (с участието на Ед Харис) Ксандър получава предложение да снима филм със своя приятел, режисьора Джон Хес, в Чили през следващите три месеца. Това го отвежда директно от революционните леви санданисти до фашисткия десен режим на Пиночет.

През 2001 г. получава предложение за участие в пилотен телевизионен филм, наречен "24" (2001). Става дума за друг съмнителен тип агент, а Ксандър, който не желае да повтори изпълнението си от "Air Force One" (1997) в ролята на предателя от тайните служби, почти се отказва от работата. За негово щастие, той се съгласява. Запознава се с бъдещата си съпруга, Сара Кларк, по време на първия снимачен ден. Героят му, "Джордж Мейсън", е само гост-звезда в пилотния филм, но продуцентите харесват това, което Ксандър внася в него, и продължават да пишат още епизоди за него. До втория сезон той се превръща в може би най-интересния, изравнен персонаж, който Ксандър някога е имал възможност да изиграе. Сара и Ксандър се женят през 2002 г. и им се раждат дъщери - Олуин през 2006 г. и Роуан през 2010 г.

Други любими роли напоследък са "Арлен Павич", глупакът от средния мениджмънт, в "Северна страна" (2005) на Ники Каро, и ирландският хулиган/железопътен бригадир в "Серафимски водопад" (2006) на Дейвид фон Анкен, а напоследък "Царят на Содом" в "Година първа" (2009) на Харолд Рамис, "Сони" в "Кук Каунти" (2008) на Дейвид Поумс, възстановяващия се метамфетамин, който излиза от затвора, за да открие живота, който е оставил (и унищожил), и лудия "чичо Дъг" в "Шампиони" (2006) на Дейвид Уайк (известен още като "Там"). - И.И. превод