Колко филма и сериала с Алън Бейтс има във Filmitena?
Към момента с профила са свързани 8 заглавия. Списъкът се допълва при добавяне на нови продукции и роли.
Благодарим! Сигналът е изпратен и ще бъде прегледан.
Профил и филмография
Филми с Алън Бейтс: пълна филмография
Alan Bates
Филми, сериали и роли на Алън Бейтс, подредени по година, IMDb рейтинг и популярност. По-долу ще откриеш и биографична информация и свързани новини.
8
свързани заглавия
1
добавяния в любими
1 966
преглеждания
Филми и сериали
8
Филмография на Алън Бейтс
Най-новите свързани заглавия са Клетвена декларация (2003), Арабски нощи (2000), Принцът и просякът (2000), Хамлет (1990), Последна молитва (1987).
Показани са 8 свързани заглавия за избрания филтър.
Архив на участията
Всички роли на Алън Бейтс
Разширеният списък може да включва филми, сериали, късометражни продукции и други екранни участия. Заглавията, които вече присъстват във Filmitena, водят към подробната им страница.
Отвори пълния списък с роли
Актьор
- Spartacus (2004) – Agrippa
- Hollywood North (2003) – Michael Baytes
- Meanwhile (2003) – Father Peter
- Клетвена декларация / The Statement (2003) – Armand Bertier
- Bertie and Elizabeth (2002) – King George V
- Evelyn (2002) – Tom Connolly
- Salem Witch Trials (2002) – Sir William Phips
- The Mothman Prophecies (2002) – Alexander Leek
- The Sum of All Fears (2002) – Richard Dressler
- Gosford Park (2001) – Jennings
- Love in a Cold Climate (2001) – Uncle Matthew
- Арабски нощи / Arabian Nights (2000) – Storyteller
- In the Beginning (2000) – Jethro
- St. Patrick: The Irish Legend (2000) – Calpornius
- Принцът и просякът / The Prince and the Pauper (2000) – King Henry VIII
- The Cherry Orchard (1999) – Gaev (Leonid Andreyevich)
- Nicholas' Gift (1998) – Reg Green
- Gentlemen Don't Eat Poets (1995) – Sir Hugo Coal
- Oliver's Travels (1995) – Oliver
- Hard Times (1994) – Josiah Bounderby
- Silent Tongue (1993) – Eamon McCree
- Screen One (1992) – Henry Sitchell
- The Jungle Book (1992) – Akela
- Unnatural Pursuits (1992) – Hamish Partt
- Secret Friends (1991) – John
- Shuttlecock (1991) – Major James Prentis VC
- Dr. M (1990) – Le docteur Heinrich Marsfeldt
- Хамлет / Hamlet (1990) – Claudius
- Mister Frost (1990) – Felix Detweiler
- Screen Two (1990) – Marcel Proust
- The Dog It Was That Died (1989) – Blair
- Uncontrollable Circumstances (1989) – Malcolm Forrest
- The Ray Bradbury Theater (1988) – John Fabian
- We Think the World of You (1988) – Frank
- Последна молитва / A Prayer for the Dying (1987) – Jack Meehan
- Pack of Lies (1987) – Stewart
- Duet for One (1986) – David Cornwallis
- Summer Season (1985) – Nicolas
- Dr. Fischer of Geneva (1984) – Dr. Alfred Jones
- An Englishman Abroad (1983) – Guy Burgess
- Separate Tables (1983) – John Malcolm
- The Wicked Lady (1983) – Captain Jerry Jackson
- A Voyage Round My Father (1982) – John Mortimer
- Britannia Hospital (1982) – Macready: Guest Patient
- The Return of the Soldier (1982) – Chris
- Quartet (1981) – H.J. Heidler
- The Trespasser (1981) – Siegmund
- Нижинский / Nijinsky (1980) – Sergei Diaghilev
- Very Like a Whale (1980) – Sir Jock Mellor
- Розата / The Rose (1979) – Rudge
- An Unmarried Woman (1978) – Saul Kaplan
- The Mayor of Casterbridge (1978) – Michael Henchard
- The Shout (1978) – Charles Crossley
- Piccadilly Circus (1977) – Gray
- Great Performances (1976) – James
- In Celebration (1975) – Andrew Shaw
- Play for Today (1975) – Charles
- Royal Flash (1975) – Rudi Von Sternberg
- Butley (1974) – Ben Butley
- The Story of Jacob and Joseph (1974) – Narrator
- Story of a Love Story (1973) – Harry
- A Day in the Death of Joe Egg (1972) – Bri
- Second Best (1972) – Tom
- The Go-Between (1971) – Ted Burgess
- Three Sisters (1970) – Vershinin
- Women in Love (1969) – Rupert Birkin
- The Fixer (1968) – Yakov Bok
- Far from the Madding Crowd (1967) – Gabriel Oak
- Georgy Girl (1966) – Jos Jones
- King of Hearts (1966) – Le Soldat Charles Plumpick
- The Wednesday Play (1966) – Grigor Pecharin
- Once Upon a Tractor (1965) – Joe Turrel
- Nothing But the Best (1964) – Jimmy Brewster
- Zorba the Greek (1964) – Basil
- The Guest (1963) – Mick
- The Running Man (1963) – Stephen
- A Kind of Loving (1962) – Victor Arthur 'Vic' Brown
- Whistle Down the Wind (1961) – Arthur Blakey
- The Entertainer (1960) – Frank Rice
- The Four Just Men (1960) – Giorgio
- It's Never Too Late (1956) – King Lear
- Armchair Theatre (1959–1961) – Mario
- ITV Play of the Week (1956–1960) – Peter Garside
- ITV Television Playhouse (1959–1960) – Ralph Freeman
Продуцент
- Second Best (1972) – producer
За личността
Биография на Алън Бейтс
Алън Бейтс е роден в Олдъм, Англия, израснал в обикновено семейство, което насърчавало интереса му към изкуството. Още на 11 години решава, че иска да бъде актьор – решение, което оформя целия му живот. След обучението си в гимназия в Дербишър получава стипендия за престижната Кралска академия за драматични изкуства в Лондон, където започва да развива характера и дисциплината, които по-късно ще определят стила му. Две години служи във Въоръжените сили, след което се присъединява към English Stage Company в Royal Court Theatre – сцена, която по онова време задава тона на модерния британски театър.
Първият му голям пробив идва през 1956 г., когато едва 22-годишен прави дебюта си в Уест Енд и участва в „Огледай се в гняв“ на Джон Озбърн – пиеса, която дефинира поколенията на „гневните млади хора“. Успехът е мигновен и Бейтс се превръща в едно от най-ярките лица на новата драматургична вълна. Този ранен подем го води към сътрудничества с драматурзи като Харолд Пинтър, Саймън Грей, Питър Шафър, Том Стопард и Алън Бенет, а на сцената играе както модерни текстове, така и класики на Чехов, Ибсен, Стриндберг и Шекспир. Работата му се отличава с необичайна чувствителност и способност да изгражда пълнокръвни, нюансирани персонажи, независимо дали става дума за романтични роли или за герои с различна сексуалност – една от причините той да бъде обичан от различни поколения зрители.
През 1960 г. прави преминаването към киното с ролята си в „Забавникът“, където играе с Лорънс Оливие – филм, който бързо става класика. Следват повече от петдесет филма, сред които „The Fixer“ (1968), който му носи номинация за „Оскар“. През годините избирателността му става пословична – предпочита сложни, психологически богати персонажи и често следва интуицията си, а не комерсиалния успех. Това го превръща в актьор, който сякаш няма „типичен“ образ – всяка негова роля е изградена от нулата.
В личния му живот щастието и трагедията вървят ръка за ръка. През 1970 г. се жени за актрисата Виктория Уорд, а година по-късно се раждат техните близнаци Бенедик и Тристън. Загубата на Тристън през 1990 г. и смъртта на Уорд две години след това оставят дълбока следа. Бейтс продължава да работи неуморно, като открито говори за болката и начините, по които изкуството му помага да я превъзмогне. В памет на сина си семейството основава Tristan Bates Theatre в Covent Garden – пространство, което подкрепя нови актьори и млади творци.
През 90-те и началото на 2000-те той продължава да блести на сцена и екран. Участието му в „Life Support“ през 1997 г. е определено като едно от най-силните в кариерата му, а последвалите роли на Бродуей му носят всички големи награди за актьор. През 2003 г. е удостоен с рицарско звание – признание за приноса му към театъра и киното. Дори след като започва лечение за рак на панкреаса, продължава да работи с неизменния си хумор и характерна скромност, без да допуска болестта да диктува живота му.
След кончината му в края на същата година, театралната и филмовата общност реагират с дълбоко уважение. Неговата уникална игра, меката и интелигентна екранна енергия и онзи почти невидим жест – усмивка, започваща от очите – остават като негова запазена марка и сред причините Алън Бейтс да бъде запомнен като един от най-забележителните британски актьори на своето време.
Бързи отговори